В селищната могила „Юнаците“ край Пазарджик археолозите откриха най-ранните доказателства за винопроизводство на Балканите. Находката датира отпреди 7000 години и според учените представлява едни от първите данни за производство на вино в Европа.
Откритието е направено при проучване на къща от каменно-медната епоха, опожарена в петото хилядолетие преди Христа. „Имахме доста голямо количество овъглени ботанични останки от пшеница, ечемик, леща, нахут дори. Имаме данни за събиране и дърво диворастящи плодове като например ябълки, круши, дренки, грозде, диво грозде“, обяснява доц. Камен Бояджиев от Националния археологически институт.
В една от къщите археолозите намериха над три хиляди гроздови семки, близо до два разрушени съда. „Може би включително анализите на колегите ботаници свидетелстват за производство на гроздова напитка, най-вероятно вино. И това всъщност е един от най-ранните данни, една от най-ранните данни за винопроизводство, които има на Балканите до този етап“, подчертава ръководителят на разкопките.
Селищната могила „Юнаците“, известна още като „Градът на птиците“, се проучва десетилетия и е сред най-значимите праисторически паметници в България. Тя разкрива живота на цивилизация с изключително високо ниво на развитие.
Жителите на древното селище са били майстори на керамиката и металургията. Виното вероятно са сипвали и пили в елегантни съдове с графитна украса. „Всъщност тази украса с графит е много характерна именно за каменно-медната епоха. В Юнаците сигурно около една трета от съдовете са украсявани“, допълва доц. Бояджиев.
Освен това, древните жители са притежавали и специализирано металургично производство. Откриват се златни накити, а търговската им мрежа включвала сол от Провадия, кремък от североизточните райони и накити от миди и раковини от Егейско море.
Къщите са били просторни, между 60 и 100 квадратни метра, и красиво декорирани. „Имаме части от стенна мазилка, които са били също украсявани с подобни мотиви като керамичните съдове“, разказва археологът. За първи път е открита и част от стенна мазилка около входа на къщата, изрисувана с червена и бяла боя. „Дали е свързан с някакво заклинание, предпазващо къщата, или нещо друго не можем да кажем, но подобни мотиви най-общо ромбовидни или спирали, меандри се развиват с ромб в средата“, допълва доц. Бояджиев.
В съседна къща археолозите намерили над четиридесет ашици, всички със сходни размери и следи от обработка. „Всички те са от овце, тоест очевидно са търсени конкретен вид кости, с конкретни размери“, обяснява ученият. Смята се, че ашиците са били използвани за игри или магически ритуали. Женските костени фигурки вероятно са свързани с култа към богинята майка, а изваяните богини от глина подсказват част от неолитната мода с накити по ушите и под устната.
Цивилизацията в „Юнаците“ е просъществувала стотици, дори хиляди години. Техният дом между три планини и две реки бил известен като „Градът на птиците“. В края на халколита обаче степни номадски племена слагат край на цялата халколитна култура на Балканите.
Културата Марица, чиито носители смятали птиците за свой прародител, остава в историята чрез стотиците глинени фигурки и най-старото вино в Европа.
