Преходът към еврото от началото на 2026 година започва да се усеща все по-осезаемо в ежедневните разходи на домакинствата. Въпреки уверенията за контролиран и плавен процес, реалните цени на масови хранителни продукти и закуски в редица търговски обекти вече пораждат сериозно обществено напрежение.
В практиката все по-често се наблюдава явление, при което старите левови цени се пренасят директно в евро, без реално преизчисляване. Това води до рязко и трудно обяснимо поскъпване, особено при стоки от ежедневната потребителска кошница.
Цени, които потребителите усещат първи
В някои столични обекти цената на обикновена баница вече достига 2 евро, а малка бутилка минерална вода се предлага за 90 евроцента. Подобна тенденция се забелязва и при зеленчуците, където цифровият израз на цената остава същият, но валутата е сменена – от лев в евро.
Този тип ценообразуване създава усещане за скрито двукратно поскъпване, което трудно може да бъде обяснено единствено с инфлационни процеси или с разходи по адаптация към новата валута.
Данните на статистиката и официалната позиция
Официалните данни на Националния статистически институт също показват натиск върху цените. Според окончателните числа годишната инфлация за януари 2026 година достига 3,5%, а при хранителните продукти – 4% на годишна база.
Тези стойности не съвпадат с по-ранните прогнози за по-умерено покачване и поставят под съмнение ефективността на контролните механизми.
„Имаме значително и необосновано повишаване на цените на основни стоки“, заяви министърът на икономиката Петър Дилов по време на изслушване в парламента, цитиран от БТА.
Доходи срещу реални разходи
От 1 януари 2026 г. минималната работна заплата беше увеличена до 620,20 евро, което формира ставка от 3,74 евро на час. Въпреки това анализи на гражданската инициатива „Антиспекула“ и данни на Евростат показват, че България остава сред страните с най-скъпи млечни продукти в ЕС, при значително по-ниски доходи спрямо средноевропейските.
Ваучерите за храна губят стойност
Натискът върху потребителите се засилва и от факта, че ваучерите за храна не са актуализирани от 2022 година. Икономисти предупреждават, че това води до сериозна загуба на реална покупателна способност.
„Инфлацията при храните за последните пет години е 52 процента“, посочи доц. Огнян Боюклиев от БАН, описвайки натрупвания ефект върху домакинските бюджети.
Според независими анализи, при липса на индексация, реалната стойност на ваучерите за храна е стопена почти наполовина, което поставя под въпрос ефективността им като социален инструмент в условията на продължаващо поскъпване.
Какво следва
Икономисти очакват през следващите месеци натискът върху цените да продължи, докато пазарът се адаптира към еврото. Ключовият въпрос остава дали държавата ще успее да наложи ефективен контрол срещу спекулативните практики и да компенсира най-уязвимите групи от населението.
