Приятели отиват на почивка и ще спят в бунгала, но никой не искал да спи в едно бунгало с Иванчо, защото много хъркал. Нямало друг начин и се разбрали да се редуват. Първата вечер Петър отишъл в бунгалото при Иванчо. На сутринта излязъл сънен, разчорлян, подпухнал.
– Абе, Пешо – к’во стана?
– Ами верно е, Иванчо много хърка. Легнахме да спим и той още третата минута включи „дъскорезницата“. Цяла нощ не съм мигнал.
На втората нощ било ред на Митко. На сутринта и той изглеждал като Пешо.
– К’во ме гледате? Като си легнахме и Иванчо веднага захърка. Бутах го, обръщах го, той си спи и хърка. Толкова силно, че щеше да събори тавана. Не можах да мигна.
Изредили се да спят в бунгалото и Стефчо, и Младен и Васко. Всички, сутрин изглеждали уморени.
Накрая дошъл ред и на Димо. Влязъл той в бунгалото при Иванчо, а на сутринта изглеждал усмихнат, сресан, щастлив. Всички се изненадали.
– Абе, к’во стана при вас?
– А, нищо особено… Целунах Иванчо за лека нощ и си легнах. Аз спах, а той стоял на тръни и ме гледал.
