Един мъж вървял през една тъмна гора. В тъмното видял светлина. Приближил се и видял, че е от женски манастир.
Почукал на вратата и попитал дали може да го приютят за през нощта. Игуменката решила, че за една нощ може. Влязъл човекът, настанили го в килия и го оставили. Изведнъж чул стъпки пред вратата.
Той коленичил пред леглото и казал:
– Господи, ти ме приюти, ако ме нахраниш, ще ти бъда много благодарен.
Подали му една паничка с храна.
– Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ако ме напоиш, ще ти бъда много благодарен.
Подали му шише ракия…
– Господи, ти ме приюти, ти ме нахрани, ти ме напои, ако ми бутнеш игуменката за една нощ, ще ти бъда много благодарен.
В този момент игуменката отворила вратата и казала:
– Господи, не ме бутай, аз сама ще вляза…
