Някога най-големият град в Южна България, днес Русокастро има едва 1133 жители. Според изследванията селището всъщност е било не просто крепост, а огромен град, разпростиращ се на площ от 52 декара – вероятно най-големият в региона. Той е бил мощно укрепен още през VI век, а през IX век вече функционира като българска фортефикация. По времето на Иван Асен Втори старите градежи били разрушени и целият град бил издигнат наново, пише „Петел“.
Тогава е изградена нова укрепена порта, както и кула, кладенец и водохранилище – мащабни строителни дейности, изграждащи практически нов град от основи. Русокастро бил важен граничен център с Византия и контролирал градовете по Южното Черноморие. Населението му е било изцяло българско.
През 1263 г. византийски пълководец укрепва града, но през 1304 г. местните жители прогонват византийските войници и Русокастро отново става български. Именно тук, през 1332 г., се състои и известната битка между Иван Александър и Андроник III Палеолог.
Българската войска печели и Византия подписва договор, с който отдава на България всички земи на юг от Стара планина по Черноморието до Ахтопол. Русокастро остава мощен и упорит стратегически пункт. В близост се намира и валът Еркесия – най-голямото земно насипно съоръжение в Европа от Средновековието.
Дължината на вала е около 134 километра. Той започва от района на Дебелт и стига до Констанция (днешен Симеоновград) край река Марица. Пространството е преградено с ров, отворен на юг. Тук е минавала българо-византийската граница през VIII век, като се смята, че съоръжението е от времето на хан Омуртаг.
На някои места валът е добре запазен, като дълбочината му достига 3–4 метра. „Лошото е, че няма експонирана част от него“, разказва пред Радио Стара Загора докторът на историческите науки Милен Николов, директор на Регионалния исторически музей в Бургас.
Според свидетелства на арабския пътешественик Мохамед ал-Идриси през XI–XII век Русокастро е бил търговски град. Сведения под името Ируси кастри (нахия) и Руси Касри (каза) се срещат в османотурските регистри от 1488, 1676 и 1731 г.
След Руско-турската война (1877–1878 г.) селото остава в Източна Румелия по силата на Берлинския договор, а след Съединението през 1885 г. става част от България.
Днес, по данни на НСИ, в Русокастро живеят 1133 души.
