В последните дни на двойното обращение на лева и еврото разминаването между официалните данни и усещането на хората става все по-осезаемо. По данни на институциите 67% от левовете вече са изтеглени от обращение, а големите търговски вериги определят първия месец на България в еврозоната като спокоен и без ценови сътресения. На практика обаче все повече потребители твърдят, че реалната цена на ежедневните покупки расте.
Промоциите като временен щит
От Сдружение за модерна търговия отричат сценарии за ценови шок. Организацията, която представлява големите търговски вериги, твърди, че въвеждането на еврото не е довело до автоматично поскъпване на храните.
„С влизането на еврото апокалипсис не настъпи. Големите вериги се постараха да предложат промоционални цени,“
заявиха от СМТ.
Икономисти обаче предупреждават, че масовите промоции в първите седмици често играят ролята на параван. Те временно омекотяват ефекта от по-високите базови цени, но след края на засиления обществен и медиен контрол отстъпките постепенно изчезват, а реалната стойност на стоките остава.
„Никой не може да прогнозира цените“
Самият бизнес също избягва категорични обещания за бъдещето. Изпълнителният директор на СМТ Николай Вълканов признава, че дългосрочната ценова стабилност не може да бъде гарантирана.
„Цените на храните след 4, 6 или 12 месеца никой не може да прогнозира със сигурност,“
заяви Вълканов.
Като основни причини за евентуално бъдещо поскъпване се посочват международно търгуваните суровини, динамиката на глобалните пазари, ръстът на минималната работна заплата и повишението на цената на индустриалния ток. Критиците обаче отбелязват, че подобни аргументи често прикриват и увеличени търговски надценки на местно ниво.
Кроасаните срещу статистиката
Докато експертите говорят за „умерен“ ръст на инфлацията между 5% и 5.5% на годишна база, за много домакинства това означава реален удар върху бюджета. Най-осезаем е ефектът при продуктите от малката потребителска кошница.
„Купих сега 6 кроасана и 2 литра мляко за 15 и нещо, което не е нормално. Мисля, че всичко е нагоре,“
споделят потребители.
Според икономисти именно закръглянето на цените при ежедневните покупки създава усещането за по-висока инфлация. Макар отделното увеличение да изглежда минимално, в дългосрочен план то се натрупва и постепенно изяжда ръста на доходите, с който правителството аргументира успешния преход към еврото.
Какво следва
В края на януари България окончателно се разделя с лева в брой. Дали еврото е довело до скрита спекула или просто е осветило вече съществуващи икономически проблеми, ще стане ясно през следващите месеци, когато промоционалният период приключи, а цените останат сами срещу потребителите.