В полите на Огражден планина, на двайсетина километра от Петрич, се намира едно от най-необичайните и вдъхновяващи места в България – село Долене. Населено едва от девет души, това малко селище се превърна в туристическа атракция с над 80 хиляди засадени цветя и автентично възродена атмосфера от миналото.
Пътят до селото не е в най-доброто състояние, но това не спира хилядите посетители, които всяка година изминават разстоянието, за да се докоснат до красотата и историята му. Входната такса варира между 8 и 20 лева, но за мнозина преживяването си струва всяка стотинка.
Възраждането на Долене започва през 2018 година, когато Стефан Липийски – предприемач с дълбоки корени в селото – решава да му вдъхне нов живот. Заедно с дъщеря си Борислава и екип от около 30 специалисти, той започва мащабен проект, обхващащ 96 декара реставрирана територия с къщи от 16-ти век и впечатляваща ботаническа градина.
„Правя го заради носталгията, всички близки, които са били там преди нас и всички, които ще останат след нас“, споделя Липийски пред медиите.
Възстановената част на селото е не само красива, но и добре поддържана. Съвременна система за капково напояване се грижи за разнообразната растителност, захранвана от четири дълбоки сонди. Сред засадените растения могат да се видят маслини, кленове, бугенвилии, палми, камелии и дори черници – създавайки усещането за вълшебна градина, извадена от приказките.
Селото носи със себе си и богата история. Долене е споменато още в османски данъчни регистри от 1570 година. Името му идва от староосманската дума за „камък“, препратка към скалната пирамида, върху която е разположено. През вековете мястото е било важен търговски център – дом на прочутия Долянски панаир, който продължавал 40 дни и привличал хора от цяла Европа и Азия.
Една от най-ценните забележителности в селото е църквата „Успение Богородично“, построена през 1873 г. с разрешение от самия султан. Храмът впечатлява със своята архитектура – изграден е от три вида камък и бадемово дърво за по-добра устойчивост при земетресения. Стените му са изрисувани с живи цветове, а по колоните се виждат цветя, които по-късно са идентифицирани и засадени в градините около църквата.
Долене не е просто музей на открито, а оживяло село с мисия. Посетителите могат да разгледат „Къщата с люлката“, посветена на символиката на цветята и стар ритуал по люлеене; „Къщата на билките“, където се разказват истории за местни знахари, а гостите се черпят с чай от листа на смокини; както и „Къщата на селското стопанство“, която показва стари практики като млеководите – глинени тръби, по които овчарите спускали мляко от планината до селото.
Успехът на проекта обаче довежда и до предизвикателства. През 2025 година селото въвежда лимит за посетители – максимум 400 души на ден, след като броят им надхвърлил 1000 дневно. „При толкова много туристи се губи изживяването, а ние искаме гостите ни да усещат спокойствието, красотата на земята, планината и цветята“, обяснява Борислава Липийска.
Предварителната резервация вече е задължителна, а средствата от входните такси се използват за поддръжка и опазване на мястото от кражби и замърсяване.
Проектът в Долене доказва, че дори едно почти обезлюдено село може да се превърне в културно и туристическо съкровище, ако зад него стоят визия, труд и любов към корените.
