България и Турция постигнаха ключова договореност за изграждането на изцяло нов, четвърти сухопътен граничен контролно-пропускателен пункт, който ще бъде специализиран единствено в обслужването на тежкотоварни камиони. Това съобщава турското издание „Хюриет дейли нюз“, цитирано от БТА.
Новият терминал ще бъде локализиран северно от най-натоварения граничен пункт в Европа – Капъкуле – Капитан Андреево. Основната цел на мащабния проект е да ликвидира хроничните тапи при товарните превози по българо-турската граница и да ускори търговския поток към пазарите на Европейския съюз. По думите на турския министър на търговията Йомер Болат, същинските строителни дейности ще стартират веднага след официалното парафиране на двустранните споразумения между София и Анкара.
Изчерпан капацитет и критични 30-километрови опашки
Решението за изграждане на специализирания ТИР терминал идва след активни дипломатически совалки от страна на Анкара, провокирани от серия остри протести и недоволство на транспортни компании и професионални водачи. Само през изминалия месец колоните от чакащи камиони по границата достигнаха критичните 30 километра, блокирайки работата на износители и логистични центрове от двете страни на бариерата.
Към момента сухопътният трафик между двете съседни държави се осъществява през три пункта:
- Капъкуле – Капитан Андреево (поемащ основния тежкотоварен трафик);
- Хамзабейли – Лесово (второто основно трасе за камиони);
- Дерекьой – Малко Търново (предназначен за леки автомобили и автобуси).
Според председателя на Асоциацията на международните превозвачи Шерафетин Арас, общият дневен капацитет на пунктовете при Капъкуле и Хамзабейли позволява обработката на около 2000 камиона на денонощие. Този лимит вече е крайно недостатъчен спрямо огромния стокообмен от Азия и Близкия изток към Европа, което прави отварянето на ново трасе жизненонеобходимо.
Икономически загуби и значение за европейските коридори
Всеки ден престой по граничните буфери носи директни финансови загуби за бизнеса и компрометира доставките на бързоразвалящи се стоки и индустриални суровини.
„Всеки ден, прекаран в чакане на границата, увеличава разходите, закъсненията засягат както селскостопанските продукти, така и промишлените и текстилните стоки. Новият граничен пункт ще подпомогне и развитието на транзитния транспорт по Централния коридор и Пътя на развитието – двата стратегически търговски маршрута за сухопътна връзка между Азия, Близкия изток и Европа. Надяваме се, че съоръжението ще заработи в рамките на една година“, посочва Шерафетин Арас.
Ускоряването на пропускателния режим на южната ни граница ще окаже пряко влияние и върху вътрешната пътна мрежа на България. По-бързото поемане на ТИР потока директно определя натовареността на основните направления Север – Юг, преминаващи през старопланинските проходи и Дунав мост при Русе по пътя към Румъния и Централна Европа.
Искане за визови облекчения за шофьорите в Шенген
Успоредно с инфраструктурното разширение, турската дипломация води преговори с българските власти и Европейската комисия за промяна в правилата за престой на професионалните водачи в Шенгенското пространство.
Основната пречка пред турските превозвачи е действащият регламент на Шенген, който ограничава престоя на граждани от трети страни до максимум 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Заради дългите международни курсове и многодневното чакане по границите, шофьорите на ТИР-ове бързо изчерпват разрешения си лимит от дни в ЕС. По тази причина Анкара настоява за визови облекчения и въвеждане на приоритетни коридори за обработка на професионалните водачи от транспортния сектор.
