България все по-активно изкупува евтина електроенергия от Гърция в обедните часове, съхранява я в мащабни батерийни паркове и я продава обратно на южната ни съседка по време на скъпия вечерен пик. Тази стратегическа трансформация в трансграничните енергийни потоци е пряк резултат от бързото изграждане на системи за съхранение на енергия у нас, показва анализ на Европейската комисия, цитиран от гръцкото издание „Катимерини“.
Как батериите обърнаха посоката на енергийния поток
Данните за август тази година илюстрират ясно новия пазарен модел на Балканите:
Около обяд: Българският внос на електроенергия от Гърция достига до 750 мегавата, когато фотоволтаичните централи произвеждат излишък от евтин ток.
Около 20:00 часа: Посоката на потока се обръща напълно и страната ни изнася обратно към гръцкия пазар близо 700 мегавата в часовете с най-високо търсене и пикови цени.
Способността на българската електроенергийна система да поема дневните излишъци и да ги връща в мрежата вечер се дължи на взривния растеж на възобновяемите източници и съоръженията за съхранение. Делът на соларното производство у нас е скочил от едва 4% през 2021 г. до 21% от общия енергиен микс през 2026 г., а инсталираната фотоволтаична мощност се е увеличила над пет пъти – от 1,3 на 7,2 гигавата.
Половината от това разширение е финансирано по Механизма на ЕС за възстановяване и устойчивост чрез целева програма за 3,2 гигавата, съчетаваща нови ВЕИ мощности с батерии. Така общият капацитет на батерийните паркове в България вече надхвърля 16 гигаватчаса, като в пиковите часове на потребление тези системи успяват да покрият до 30% от цялото производство на ток в страната.
Свиване на вечерните ценови пикове и помощ за Румъния
Навлизането на батерийните системи оказва силен натиск върху борсовите цени и изглажда резките дневни амплитуди. Докато през август 2024 г. вечерният ток е бил със 150% по-скъп спрямо средните дневни нива, през август 2026 г. разликата се е свила до 40%. По оценки на експертите на ЕК пиковите цени на електроенергията са щели да бъдат с до 150 евро на мегаватчас по-високи, ако пазарните колебания бяха останали на нивата отпреди две години.
Паралелно с инвестициите в батерии България е модернизирала преносната си мрежа, облекчила е процедурите за присъединяване, укрепила е междусистемните връзки с Гърция и Румъния и е отворила балансиращия си пазар през 2025 г. Обновената мрежа вече може да поеме допълнителни 5,4 гигавата ВЕИ мощности. Ефектът се усеща и на север от Дунав – през август, при намалено производство на румънската АЕЦ „Чернавода“, България е изнесла приблизително 1 гигават повече ток към Румъния в пиковите часове спрямо август 2024 г.
Гърция отговаря с програма за нови батерийни проекти
За да ограничи зависимостта си от скъп вечерен внос, Гърция също ускорява изграждането на собствени мощности за съхранение. Гръцкото министерство на енергетиката отчете, че вече са подадени 831 заявления за присъединяване с обща мощност от 12 319 мегавата в отговор на държавната покана за нови батерийни паркове с капацитет до 4700 мегавата.


