Цялото потребителско видеосъдържание (UGC), качвано през годините в емблематичната българска платформа Vbox7, ще бъде окончателно изтрито и заличено от сървърите, считано от 4 декември 2026 г. До настъпването на крайния срок старите видеоклипове все още са достъпни единствено за изтегляне от техните автори след влизане в личния профил (login), след което архивът от зората на българския интернет ще престане да съществува.
Битката на един гражданин срещу институционалното безразличие
Новината за предстоящото пълно заличаване на архива предизвика остра реакция сред активни потребители, опитали се да предотвратят дигиталната загуба още от миналата година. Въпреки подадените сигнали до държавни институции, български медии и дори ескалирането на казуса до ниво Европейски парламент, нито една структура не се е ангажирала с проблема за опазването на дигиталното наследство, а организираната гражданска подписка е събрала едва около 20 подписа.
„Тези клипове не са „дигитален боклук“, а пулсът на едно поколение. Без Vbox7 сведенията за България през 2000-те години никога няма да бъдат пълни. Дразнещо е, че като народ се кичим с татуировки на Левски и Ботев, но когато на карта е поставена най-близката и изживяна история, обръщаме глава“, се посочва в гражданската позиция по случая.
Защо архивът на Vbox7 (2006–2012 г.) има историческа и документална стойност?
В периода между 2006 и 2012 г. Vbox7 функционираше като основния видеопортал и де факто българския еквивалент на YouTube. Заличаването на потребителските видеа не засяга единствено личните спомени на авторите, а представлява необратима загуба на първични източници за редица сфери:
Културна антропология и социология: Автентични кадри от ежедневието, училищния живот, субкултурите и социалните нрави в България от първото десетилетие на XXI век.
Музикална и медийна история: Ранни авторски записи, ъндърграунд музикални проекти, редки телевизионни откъси и любителски репортажи, които не съществуват в нито един друг архив.
Разследваща журналистика: Граждански видеа от протести, обществени събития и локални инциденти с документална стойност.
Пропуснатият шанс за национален дигитален архив
Основният упрек към собствениците от „НетИнфо“ и държавните институции е липсата на координация с Държавна агенция „Архиви“ или Националната библиотека за съхраняване на базата данни поне в затворен режим за изследователи, журналисти и историци.
Според критиците на решението е абсурдно в бъдеще изследователите да разчитат на устни разкази за съдържанието на платформата при положение, че то вече е 100% дигитализирано и към момента просто стои заключено на сървърите. Отбелязва се също, че филтрирането на клиповете с нарушени авторски права от автентичното авторско съдържание е напълно постижима задача, а подобно пълно изтриване подкопава доверието на потребителите в дългосрочната устойчивост на българските дигитални продукти.
