Днес, 26 октомври, България отбелязва Димитровден – един от най-светлите, обичани и натоварени с дълбока символика есенни празници. Православната църква почита паметта на свети великомъченик Димитрий Солунски (Мироточиви), а народният календар свързва тази дата с официалния край на селскостопанския сезон и настъпването на зимата.
Свети Димитър и Свети Георги: Братята, които делят годината
В българския фолклор образът на свети Димитър е неразривно свързан с този на свети Георги. Според известната народна поговорка:
„Свети Георги лято носи, а Свети Димитър – зима.“
Преданията ги представят като братя близнаци, които си разпределят годишните сезони. Вярва се, че на днешния ден светецът пристига на червен кон, а от дългата му бяла брада се посипват първите снежинки.
Мистика: Отварянето на небето и заровените съкровища
Едно от най-старите и мистични народни вярвания гласи, че в полунощ срещу Димитровден небето се отваря.
Според легендите в този мистичен час търсачите на съкровища следели за синкав пламък, излизащ от земята там, където са скрити стари жълтици.
В миналото стопаните внимавали и кой ще бъде първият гост в дома им (полазник), като вярвали, че неговият характер ще предопредели берекета и здравето през цялата следваща година.
Празник на строителите и именници
Днешният ден е двоен празник – духовен и професионален:
Именници: Празнуват хиляди българи с имената Димитър, Димитрина, Димитра, Димо, Димка, Митко, Митра, Митре, Драган и техните производни.
Празник на майсторите: Тъй като в миналото строителите се стремели да приключат грубия строеж на къщите преди студовете, Димитровден се е утвърдил и като ден на строителя и дюлгерите.
