От 1 януари 2027 г. близо половин милион работещи българи (малко над 462 000 души, или около 60% от всички заети лица у нас) ще получават преизчислена и повишена минимална работна заплата, показват данните на социалното министерство и нов анализ на Икономическия и социален съвет (ИСС).
Ръстът на най-ниското възнаграждение в страната възлиза на почти 40 евро (ръст от 6,4%), като след приспадане на дължимите данъци и осигуровки чистото възнаграждение достигна 512 евро (равно на 1077 лева). За сравнение, през предходните години минималната заплата бе значително по-ниска – със 140 лева по-ниска през 2024 г. и с още 150 лева по-ниска през 2023 г., припомнят от медиите.
Къде се получава най-често минимална заплата?
Според анализа на Икономическия и социален съвет структурата на заетостта у нас показва сериозни дисбаланси по сектори:
Най-висок дял на МРЗ: Всеки четвърти работещ в секторите „Строителство“, „Селско стопанство“, „Търговия“, „Транспорт“ и „Административни и спомагателни дейности“ се осигурява на минималната заплата. Това са предимно общи и сезонни работници, продавач-консултанти, складови работници, хигиенисти и охранители.
Най-нисък дял на МРЗ: В сектори като „Създаване и разпространение на информация“ (ИТ и медии), „Държавно управление“, „Образование“ и „Производство и разпространение на електроенергия“ процентът на служителите на минимална заплата е минимален.
Изискванията на синдикатите: Истинската издръжка на живот
На фона на актуализираните официални параметри от КНСБ излязоха с категорична позиция относно реалните финансови нужди на българските домакинства:
Самостоятелен живот: Според изчисленията на синдиката човек, който живее сам, се нуждае от не по-малко от 842 евро чисто месечно, за да покрива нормалните си разходи за живот.
Тричленно семейство: За нормално съществуване на семейство с един родител/двама възрастни и дете под 14 години необходимата сума възлиза на 1516 евро месечно.
