За първи път след тежката катастрофа от миналото лято проговори Стефан Петров – шофьорът на автобуса от нощния градски транспорт, в който кола се вряза с изключително висока скорост. Инцидентът става на 15 август 2025 г. и променя живота му завинаги.
„Чаках на червен светофар. Чух трясък като бомба – и после нищо“, разказва той.
Секунда, която променя всичко
Катастрофата се случва на кръстовището на бул. „Възкресение“ и бул. „Константин Величков“ в София. В спрелия автобус по това време се намират само трима души – шофьорът, кондукторът и пътникът д-р Иса Али, сирийски лекар, който загива на място.
Лекият автомобил е управляван от Виктор Илиев, 21-годишен, с шофьорска книжка от едва две седмици. По данни от разследването колата се е движела със скорост над 160 км/ч, като има данни и за употреба на райски газ. Заради високата скорост водачът не успява да вземе завоя и се врязва в лявата страна на автобуса.
Десет дни в кома
Стефан Петров се събужда десет дни по-късно във Военномедицинска академия, след медикаментозна кома.
„Не помнех нищо – дори имената на близките си. Девет счупени ребра, прегънат бял дроб, скъсани сухожилия. Лекарите се бореха за живота ми“, споделя той.
Следват месеци на възстановяване – първи крачки с проходилка, после с бастун. И до днес Стефан има болки, затруднено дишане и не може да спи легнал.
Вяра и втори шанс
Катастрофата се случва на Успение Богородично – дата, която Стефан приема като символична. Завършил семинария, той вярва, че е оцелял по чудо.
„В комата виждах един и същ образ – съд с бистра вода и иконата на Свети Николай. Вярвам, че съм бил закрилян“, казва той.
Заедно със синовете си е участвал в изграждането на храм „Света Богородица“ в село Шума, община Годеч.
Какво показва разследването
По случая е образувано досъдебно производство. От прокуратурата съобщават, че свидетелски показания сочат агресивно шофиране, въпреки молбите на пътници водачът да намали скоростта. Установената скорост при удара е 163 км/ч.
Защитата на Виктор Илиев заявява, че младежът съжалява за случилото се и осъзнава последствията.
„Господ да го съди“
Стефан Петров не търси мъст.
„Господ да го съди. Надрусал се е и не е разсъждавал“, казва той тихо.
Синът му отправя послание към младите шофьори:
„Когато натиснеш педала в града, помисли – на пътя може да е твоето дете, майка ти или баща ти.“
Историята на Стефан Петров е разказ за болка, оцеляване и вяра, но и сериозно предупреждение – една секунда безразсъдство може да промени завинаги човешки животи.