Прибирам се у дома с такси. Късно е и сме се споразумели с шофьора да не включва апарата, а да му дам 20 лв.
Приближаваме се към родния ми дом – висок блок в един от крайните квартали. И изведнъж ми хрумва хитра мисъл: „А защо да не избягам, без да му платя? Блокът е голям – вляза ли веднъж във входа, върви ме търси!”
Изскачам като лъв от таксито! Блъскам се с всички сили в телеграфния стълб! Спъвам се в бордюра и се премятам през пейката! Ставайки, си разпорвам панталона в стърчащия от нея пирон! Цяла минута истерично се опитвам да пъхна проклетия ключ в ключалката!
През цялото време таксиджията ме гледа с изхвръкнали очи от колата и не прави никакъв опит да ме догони?…
В крайна сметка всичко се оказа много просто – спомних си, че му дадох 20-те лева, когато се качвах в таксито…
