Мъж излиза от Варненския затвор, където е бил за двойно убийство. Качва се на влак за вкъщи. Влиза в купето, а там вече има трима шопи. Двама седят на масата и похапват, а третият лежи на едно от горните легла.
Шопите канят мъжа на масата да сподели трапезата им. Седят си, хапват, пийват, веселят се. По едно време шопландците излизат в коридора да пушат, а мъжът остава в купето.
Внезапно влакът се раздрусва, човека от горното легло пада и си удря главата в масата. Мъжът се хвърля към него, проверява му пулса – мъртъв… Хваща се за главата ужасен. Мисли си:
– “Кой ли ще ми повярва, че не съм аз, току-що излезлият от затвора?”
Отваря прозореца и изхвърля пасажера през него. Сяда обратно на софрата и, ни лук ял, ни лук мирисал, продължава да яде.
Двамата шопи се връщат.
– Слушай, а къде е нашият приятел, който лежеше тук?
– Ами, нали излязохте да пушите и той излезе веднага след вас.
– Как така “излезе”? Ние го караме в Перник да го погребваме…
