Иванчо след дълго ухажване най-накрая постига целта си и може да прекара нощта при Марийка.
Хапват, пийват, после се отправят към леглото, където Иванчо удря на камък – просто не знае как да продължи нататък.
– Иванчо , студено ми е, прегърни ме! – опитва се да му помогне Марийка.
Иванчо я прегръща.
– Още ми е студено, прегърни ме по-силно!
Той го прави, но до там. Марийкавече се ядосва:
– Ако не знаеш, между краката ми има едно място!
– Аха! Значи оттам идва течението!