Имало едно време – нито много отдавна, нито много близо – едно осиротяло зайче и една осиротяла змия. И двете били слепи от рождение, затова не знаели какъв вид животни са.
На змията обаче ѝ хрумнала чудесна идея:
– Знаеш ли какво? Ще те опипам и ще разбера какъв си!
– О, това би било прекрасно! – казало зайчето.
Змията се плъзнала по зайчето и казала:
– Ами… имаш мека козинка, много дълги уши, мърдаш си нослето и имаш пухкава опашка. Според мен ти си зайче!
– О, благодаря ти, благодаря! – възкликнало радостно зайчето.
След това зайчето предложило:
– Ами сега да те опипам и аз, за да ти помогна, както ти помогна на мен.
Зайчето внимателно опипало змията и заключило:
– Ами… люспест си и хлъзгав, имаш раздвоен език и нямаш гръбнак. Мисля, че или си адвокат… или политик.