Участничката в риалити формата Ергенът Вероника Тодорова разказа за поредица от трагедии, белязали живота ѝ още от детството. 30-годишната куклена актриса от Сливен споделя, че зад емоционалните реакции, които зрителите виждат в предаването, стоят години на загуби и болка.
Днес Вероника живее в София и работи като актриса, но личната ѝ история започва с тежък удар още когато е дете.
Загубата на сестра ѝ променя всичко
Вероника е едва на 7–8 години, когато семейството ѝ преживява трагедия – смъртта на по-малката ѝ сестра.
Според нея детето е починало след неправилно лечение и твърде късно поставена диагноза – събитие, което променя завинаги атмосферата в дома им.
„Човек, когато преживее такава травма, мозъкът я капсулира. Аз не си спомням подробности, защото съзнанието ми ги е изтрило, за да ме предпази. Израснах в атмосфера на постоянна мъка, това продължи много дълго“, разказва Вероника.
„Невидимото дете“ в собственото си семейство
След загубата родителите ѝ се затварят в скръбта си и тя остава сама с емоциите си.
„Майка ми и баща ми бяха толкова погълнати от болката и страданието, че започват да не забелязват другото си дете. Не че не са ме обичали, просто бяха фокусирани върху това, което са загубили.“
Така още като дете Вероника се научава да се справя сама – да не показва слабост и да държи чувствата си вътре в себе си.
Поредица от нови трагедии
Годините след това носят още тежки удари за семейството. Вероника губи роднина при неясни обстоятелства, братовчед в тежка катастрофа, а по-късно и дядо си, когото описва като „стълба на семейството“.
Най-болезнената загуба обаче е тази на баща ѝ.
„Татко си отиде от мъка, той просто не можа да преживее загубата на сестра ми. Тъкмо започнеш да се съвземаш от едното и идва следващото, все едно живееш от погребение на погребение“, споделя тя.
Усмивката като защита
След всички преживяни трагедии Вероника признава, че дълго време е криела болката си зад усмивка.
„Бях си сама психолог, майка и баща… поех прекалено много. Аз изглеждам суперусмихната, весела, никой не знае какво нося в себе си.“
Изкуството се превръща в начин да се справя с емоциите си.
„Зарових се в музика, в театъра, работех с деца, играех, пеех, танцувах – все едно се връщах към детството си и по някакъв начин бягах от реалността.“
Търсене на смисъл след трагедиите
Всички изпитания я карат да търси по-дълбоки отговори за случващото се в живота.
„Бях ядосана на Господ, не разбирах защо точно на мен се случва всичко това. Започнах да се интересувам от религии, митология, астрономия и различни философии и да търся смисъл в случилото се.“
Според нея преживяното я е променило и я е научило да гледа на живота по различен начин.
Защо влиза в „Ергенът“
Участието ѝ в Ергенът е не само опит да намери любов, но и шанс да си върне свободата и спонтанността, които според нея животът ѝ е отнел твърде рано.
„Сега ми идват щури идеи – да тръгна сама някъде, без да знам езика, без план, просто да живея“, казва Вероника.