Ноелия Кастильо Рамос почина на 25-годишна възраст, след като получи разрешение за евтаназия след продължителна съдебна битка.
Младата жена, парализирана след опит за самоубийство и преживяла сексуални посегателства, си отиде в болничната стая, където е живяла – по собствено желание, заобиколена от снимки на семейството си.
Дълга борба за „достойна смърт“
Тя поиска евтаназия още през 2024 г., но решението ѝ беше оспорено от баща ѝ. След продължителен съдебен процес, Европейски съд по правата на човека даде „зелена светлина“ за процедурата.
601 дни по-късно желанието ѝ беше изпълнено.
„Просто искам да спра да страдам“
Два дни преди смъртта си тя заяви:
„Просто искам да спра да страдам, точка“
В свое интервю младата жена разказва за тежкия си живот, белязан от психологическо насилие и чувство за самота:
„Винаги съм се чувствала сама, никога не съм се чувствала разбрана, никой никога не ми е съчувствал“
Тя описва и ежедневната болка след парализата:
„Не ми се прави нищо, не ми се излиза, не ми се яде… Много трудно ми е да спя, а и имам болки в гърба и краката“
Тежки лични решения
Ноелия взема решение да бъде сама в последните си мигове, въпреки желанието на майка си да бъде до нея.
Тя също така не кани баща си, който се е противопоставил на евтаназията:
„Не разбирам защо ме иска жива, ако не ме разбира“
История, която предизвика дебат
Случаят ѝ отново поставя на дневен ред темата за правото на евтаназия и границите на личния избор при тежко страдание.