Константин Белчев, син на големия български творец Михаил Белчев, публикува емоционално послание в социалните мрежи след кончината на баща си на Велики понеделник.
В публикацията си той говори не само като син, а като „глас на един цял народ“, сбогуващ се с „велик българин“, оставил дълбока следа в културната история на България.
Последният завет на Михаил Белчев
Константин разкрива, че в последния им разговор баща му му е оставил завет: да продължи да пее, да пази семейството и да отстоява истината и любовта.
„Да не спирам никога да пея, за да можеш да продължиш да стъпваш на сцената чрез мен“, пише Константин.
„Ти си Рицарят на любовта!“
Цялото послание на Константин Белчев
„Татко.
Днес не говоря само като син.
Днес говоря, като глас на един цял народ.
Народ, който изгуби един велик Българин, но не и духовното му присъствие.
Велик Българин, който беше мярка за истина. Една епоха в историята на България.
В последния ни разговор, ти остави не просто думи, а завет.
Да не спирам никога да пея, за да можеш да продължиш да стъпваш на сцената чрез мен и да споделяш с публиката сърцето, душата и светлината си.
Да закрилям майка ми така както ти го правеше с безусловна вярност и чест.
Да помня, че над всичко стои любовта и честността.
Да, аз ще изпълня този завет!
Ти не подведе никого, никога.
Не допусна нито един компромис с истината, любовта, с нас или личността си.
Ти си Рицарят на Любовта!
Ти си Велик!
Отказвам да ти кажа “Сбогом” в смисъла на раздяла, но ти казвам “с Бога”, защото ти беше, си и ще бъдеш най-святото за мен.
Твоето дело не подлежи на забрава!
Хиляди стихове и песни, които ще се чувстват, рецитират, пеят и преживяват отново и отново завинаги!
Никога няма да спра да закрилям всичко, което си създал и това, с което си допринесъл за културата.
Ти си една огромна част от културното наследство на България.
А народ без култура е народ без душа!
Затова поемам отговорност пред теб, да пазя, да защитавам и да продължавам онова, което ти създаде.
Без страх.
Без компромис.
Със същата вярност към истината и хората.
Днес времето сякаш е спряло.
Думите тежат повече от всякога.
А музиката, поезията и любовта…
Онези три стълба, които ти превърна в смисъл, днес са и моята сила, и моята най-голяма болка!
Обичам те, Татко!
И ще стъпваш чрез мен на сцената, така както ти пожела.“