България продължава да се сблъсква с дългогодишна демографска криза – населението намалява, цели села остават без жители, а в същото време новото строителство расте. Това показват последните анализи на Национален статистически институт за демографията, икономиката и начина на живот у нас.
Темата беше коментирана от председателя на института Атанас Атанасов в предаването „Денят започва с Георги Любенов“.
Защо има разминавания между преброяването и избирателните списъци
В навечерието на избори често се сравняват данните от преброяването с броя на хората с право на глас. Това поражда съмнения за разминавания, но според НСИ причината е проста.
„НСИ няма никакви ангажименти към избирателните списъци. Всъщност имаше идея да се промени Изборния кодекс като идеята беше НСИ да прави списъци, но тази идея отпадна. Най-малкото поради това, че не е работа на НСИ да се занимава с избори. Ние сме независима институция, нашата работа е съвсем друга“, отбеляза Атанасов.
Той даде пример с Видин, където според преброяването живеят около 70 000 души, но броят на хората с право на глас е по-голям.
„Няма никакво разминаване. НСИ изследва колко е населението в страната. Включително чужденците, които се намират на територията на страната. Докато право на избор имат българските граждани по Конституция, които без значение дали се намират в самата страна или се намират в чужбина, те имат право да гласуват“, поясни той.
Населението остава около 6,4 милиона души
Очакванията на статистиците са населението на България да се задържи около 6,4 милиона души без сериозни отклонения.
„Не мисля, че ще има някакво съществено отклонение от това число. Около 6 милиона и 400 хиляди“, каза Атанасов.
Според него демографските процеси се променят много бавно.
„Демографските тенденции са изключително устойчиви. Те рядко могат да се променят бързо, така че тези тенденции продължават години на ред.“
Демографският спад започва още през 80-те години
Намаляването на населението не е ново явление.
„Демографската тенденция към намаляване на населението не е от вчера. Тя е от 1985 година, когато България имаше почти 9 милиона население“, уточни Атанасов.
Освен ниската раждаемост, влияние оказва и миграцията.
„Разбира се, за тези години една част от населението мигрира в чужбина. Друга част има вътрешна миграция най-вече към по-големите градове, включително София.“
Цели региони губят население
Най-силно засегнати са някои области в страната.
„Например, населението на Видин между последните две преброявания, т.е. само за 10 години, беше намаляло с една четвърта. Смолян, въпреки че е областен град, в момента населението е около 24 хиляди.“
Картината става още по-ясна, когато се погледнат малките населени места.
„В България има малко над 5200 населени места. Голяма част от тези населени места са обезлюдени. Ще дам един пример – почти 200 населени места в България, въпреки че са със статут на населено място, нямат нито един жител.“
Хората се местят към големите градове
Вътрешната миграция е ясно изразена – населението се насочва към по-големите икономически центрове.
„Винаги има към по-големите населени места миграция. Нормално е. Освен към София, към Пловдив, към Варна, разбира се. Бургас дръпна последните години също много.“
Днес едва около една четвърт от населението на страната живее в селата.
Жените са повече от мъжете
Демографската структура показва и превес на жените.
„Нормално е, че жените са повече… Всъщност в България повече от 7 години е разликата между продължителността на живота на мъжете и на жените. На 100 мъже се падат около 108 жени“, обясни Атанасов.
Парадокс: населението намалява, строителството расте
Въпреки демографския спад строителството в страната продължава.
„Има голяма част от новото строителство, което всъщност е празно.“
Причината е начинът, по който българите инвестират спестяванията си.
„Един от малкото варианти е да спестявате в България, да инвестирате в недвижими имоти… затова хората в България инвестират в недвижими имоти.“
Ниска безработица и растящи заплати
Според НСИ пазарът на труда в страната се характеризира с ниска безработица и недостиг на работна сила.
„В България има изключително нисък коефициент на безработица… в София почти няма безработица… имаме недостиг на работна сила“, посочи Атанасов.
Това води и до разлики в доходите.
„В София – 3500 лева при 2500 за страната.“
Над 500 души в България без гражданство
Любопитен факт е, че в страната има и хора без гражданство.
„По оценки на ООН, в света съществуват над 10 милиона души, които нямат нито едно гражданство… Във България те са малко над 500 човека.“
Данните очертават ясна картина – България продължава да се сблъсква с демографски спад и регионални неравенства. В същото време икономическите показатели показват и признаци на повишаващ се жизнен стандарт и активен пазар на труда.