Съсед, живял в непосредствена близост до хижа Петрохан, разказа публично за мъжете, чиито тела бяха открити в хижата преди дни. В емоционален пост във Facebook Павлин Антонов описва каква е била реалната им дейност и как са помагали на хората в района.
По думите му основните им занимания са били да заснемат бракониери, да гасят пожари и да помагат на съседи в нужда. Той уточнява, че три пъти двама от загиналите са го превозвали до болница през дълбоки преспи, когато е бил в тежко здравословно състояние.
„Те бяха най-близките ми съседи“
В публикацията си Павлин Антонов споделя:
„Живея на 1,5 км от хижа „Петрохан“. Те бяха най-близките до мен съседи.“
Той обяснява, че не е поддържал близки отношения с тях, но в планината хората са принудени да разчитат един на друг:
„Да, бяха затворени. За пет години така и не пристъпих оттатък бариерата. Не съм и настоявал. Много не знам за тях, затова ще се ограничи с това, което знам.“
„Тук в планината животът е различен. Не можеш да разчиташ на бърза помощ, полиция, пожарна, пътна поддръжка, снегопочистване, сметоизвозване… Можеш да разчиташ единствено на съседите си.“
„Спасиха ми живота“
Антонов разказва за конкретни случаи, в които двама от загиналите – Ивайло и Пламен – са му помогнали в критични моменти:
„Ивайло и Пламен (двама от загиналите) са ме спасявали три пъти – караха ме през преспите до болница с тежка хипертонична криза, погрижиха се за мен и животните ми, когато преди година си счупих гръбнака. Помагали сме си взаимно безброй пъти. Така правят съседите в планината.“
„Това бяха „престъпленията“ им“
В публикацията си съседът коментира и обвиненията, които се появиха след трагедията:
„Ето и „престъпленията“ им (за които знам), заради които според разни мижитурки заслужаваха да умрат. Без правомощия и реални средства за постигането му се опитваха да променят нещо.“
Той допълва:
„Когато оградиха двора си със „страшната“ им ограда, туристите трябваше да минават 50 метра встрани от старата пътека.“
„През лятото тук идват десетки берачи на боровинки, на които патрулите напомняха да си съберат боклуците, когато си тръгват. Караха се и заснемаха бракониери. Гасяха пожари. Толкоз.“
„Те бяха хора. Съседи.“
Павлин Антонов признава, че дълго е мълчал, но реакциите в публичното пространство са го накарали да проговори:
„Щях да си трая. По-лесно е, удобно някак. Докато не изпълзяха всякакви мижитурки, да храчат злоба или да изкарат някой лев/евро със сензационни заглавия. Един вид, заслужавали са да загинат…“
И завършва с категорична позиция:
„Не. Те бяха хора. Съседи. Това, което заслужават след такава трагедия, е мир на душите им.
Съболезнования към близките им.“