Ема Хеминг Уилис, съпругата на Брус Уилис, сподели откровено за трудните, но и ценни моменти, в които все още разпознава „топлата“ му личност след поставената диагноза фронтотемпорална деменция (ЛТД).
В интервю за Даян Сойър, излъчено в „Добро утро, Америка“ на 26 август, Ема призна, че семейството ѝ продължава да има редки, но ярки мигове, когато 70-годишният актьор отново показва проблясъци от своята харизма.
„Такъв е неговият смях, нали? Той има толкова сърдечен смях“, разказа 47-годишната Ема. „И понякога ще видите този блясък в очите му или тази усмивка. Просто се пренасям отново там.“
През сълзи тя допълни: „И просто е трудно да се види, защото толкова бързо, колкото се появят тези моменти, толкова бързо и изчезват“, щраквайки с пръсти.
През март 2022 г. семейството на актьора обяви, че той се оттегля от киното заради афазия – езиково разстройство, което засяга способността за общуване. Година по-късно, през февруари 2023 г., Ема разкри официално диагнозата фронтотемпорална деменция.
Моделът, автор и активист, си спомня как още преди поставянето на диагнозата е усетила промяна в поведението на съпруга си: „За някой, който беше много приказлив и много ангажиран, той беше просто малко по-тих.“
„И когато семейството се събираше, той някак си се топеше по малко“, обясни тя.
Ема описа, че звездата от „Умирай трудно“ се е чувствал отчужден и студен – пълна противоположност на обичайната му топлина и привързаност. „Да влезе в пълна противоположност на това беше тревожно и страшно“, призна тя.
Съпругата му, чиято книга „Неочакваното пътешествие“ излиза на 9 септември, смята, че Брус никога не е успял напълно да осъзнае какво се случва с него.
„Просто си спомням, че го чух и не чух нищо друго. Все едно падах свободно“, каза тя за момента, в който е чула диагнозата.
Ема и Брус имат две дъщери – Мейбъл, на 13 години, и Евелин, на 11. Тя подчерта, че ЛТД често може да бъде объркана с други състояния като депресия, криза на средната възраст или биполярно разстройство. „Много лекари изобщо не знаят за това заболяване“, добави тя.
Въпреки всичко Ема намира сили да гледа с благодарност: „Благодарна съм, че съпругът ми все още е тук.“
