В българското село Видинци живеят едва седем души. Населеното място е без магазин, без аптека и с автобус, който идва само по заявка.
Три месеца след приемането на еврото в страната въпросът как се справят хората в най-малките населени места става все по-актуален. Репортаж на bTV показва ежедневието на жителите в две ямболски села и трудностите, с които се сблъскват.
Село почти без хора
По пътя към Видинци рядко се срещат автомобили, а в самото село животът е почти замрял.
Чана Русева живее там от години. Тя се връща в селото, за да се грижи за майка си, а след това остава сама в голямата къща.
Жителите на селото могат да се преброят на пръстите на едната ръка.
Магазинът е на пет километра
Най-близкият магазин се намира на около пет километра – в съседното село Инзово.
През лятото Чана изминава разстоянието пеша, за да си купи храна. През зимата съседи ѝ помагат с кола и взимат покупки и за нея.
Жената живее с минимална пенсия, но казва, че се справя.
„Сега ми купиха агнешко, дори си го разпределих на две, килограм и нещо. Тук като няма магазин, така е. Човек така явно живее по-простичко и с по-малко“, разказва тя.
Лекарства и пенсии веднъж месечно
Най-близките съседи на Чана са Мария Костова и съпругът ѝ.
Веднъж месечно те пътуват до Ямбол, за да вземат пенсиите си и да купят лекарства.
Мария споделя, че разходите се увеличават.
„Наистина цените са увеличени, защото всеки месец лекарствата имат надценка“, казва тя.
Животът в по-голямото село
От Видинци екипът на bTV се отправя към по-голямото село Бояджик. Там местните хора също казват, че средствата им стигат трудно.
В селския магазин оборотът се увеличава преди празниците, но основно за най-необходимото – хляб и козунаци.
Помощ за самотните възрастни
И тази година доброволци ще посетят самотни възрастни хора от 44 села, за да им доставят хранителни пакети за Великден.
Помощта ще достигне и до най-отдалечените населени места, където малкото останали жители разчитат основно на съседска подкрепа и на солидарността на хората.
