Предложените от управляващите от Прогресивна България промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите предизвикаха сериозни реакции от страна на бизнеса. Според представители на търговския сектор новите текстове могат да доведат до ограничаване на промоциите в големите хранителни вериги, по-малко продукти със собствени марки и дори нов ръст на цените.
Темата идва на фона на усилията на властта да овладее инфлацията и поскъпването на храните чрез по-строг контрол върху цените и търговските практики.
Бизнесът предупреждава за прекомерна намеса
В интервю за Bloomberg изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов заяви, че част от предложенията създават риск от директна държавна намеса в пазарните отношения.
По думите му една от групите мерки е свързана с удължаването на режима по Закона за въвеждане на еврото, който задължава търговците да обосновават поскъпването на стоките с конкретни икономически фактори като:
- по-високи разходи за доставка
- транспорт
- енергия
- труд
Според Вълканов тази част е „до известна степен оправдана“.
По-сериозните опасения обаче са свързани с промените в Закона за защита на конкуренцията.
„Ако поставяме като основна цел овладяването на цените, каквото и да означава това, не само че няма да бъде постигнато с мерките, заложени в Закона за защита на конкуренцията. Напротив, може да се стигне до обратния ефект“, коментира той.
Под риск са промоциите и собствените марки
Според бизнеса новите правила могат да засегнат най-вече големите търговски вериги като Kaufland, Lidl и Billa.
Вълканов предупреди, че ограниченията могат да се отразят директно върху промоционалните кампании, към които българските потребители са силно ориентирани.
Под натиск могат да попаднат и собствените марки на веригите, които често предлагат по-ниски цени благодарение на големите обеми и по-ниските разходи.
Критики към новите правомощия на КЗК
Според Сдружението за модерна търговия законовите текстове дават твърде широки правомощия на институциите.
По думите на Вълканов дефинициите за „укоримо поведение“ са прекалено разтегливи и могат да доведат до субективни тълкувания.
Той коментира и предложенията за разширяване на правилата срещу т.нар. „съвместно господстващо положение“, при което няколко компании могат косвено да влияят върху пазара.
Според него подобни механизми обикновено се използват при монополни пазари, докато секторът на бързооборотните стоки в България е силно конкурентен.
„Инфлацията идва от полето“
В интервюто Вълканов посочи, че причините за поскъпването на храните често са извън търговските вериги.
„Точно в това е проблемът – търговецът не може да задоволи търсенето с местна продукция“, заяви той.
Според него България има сериозен проблем с местното производство на плодове и зеленчуци, което принуждава търговците да разчитат на внос.
Той отправи критики и към начина, по който се разпределят земеделските субсидии.
„Крайно време някой да излезе и да обясни къде потънаха тези средства и защо срещу тях единственото, което има, е зърнопроизводство, което се търгува на външните пазари. Всички останали сектори – млекопроизводство, месо, плодове и зеленчуци – са в тотален упадък“, коментира Вълканов.
Какво предвиждат законовите промени
Предложенията на управляващите включват:
- въвеждане на т.нар. „справедлива цена“
- по-строг контрол върху ценообразуването
- забрана за „прекомерно високи цени“
- по-високи санкции за търговците
Според проекта Комисията за защита на потребителите ще изчислява ориентировъчни „справедливи цени“ по методика на Министерството на икономиката.
Предвижда се и удължаване до 9 август 2027 г. на забраната за икономически необосновано повишаване на цените.
Търговците ще трябва да доказват всяко поскъпване чрез конкретни фактори като:
- суровини
- енергия
- труд
- данъци
- транспортни разходи
Контролът ще се осъществява от:
- Комисията за защита на потребителите
- Комисията за защита на конкуренцията
- Национална агенция за приходите
Законопроектът предвижда и глоби до 100 000 евро за отделни нарушения.
