51-годишният Ивайло Калушев е погребан на 21 март – в Деня на гората. Това става ясно от публикация на поета Румен Леонидов във Facebook, който е присъствал на церемонията.
Той сподели и снимка от погребението, но не уточни в кой гробищен парк е извършено погребението. По информация от публикацията, церемонията се е състояла в София.
В социалната мрежа Леонидов написа:
„Погребахме Иво. Събрахме се, но не да ти кажем Сбогом, а Довиждане, не да ти кажем Бог да те прости, а да ти кажем Здравей.
Скъпи на болката ми Иво, Ивей, Пламене, Дечо, Ники и Сашо!
Вие знаехте и знаете, че смърт няма.“
Припомняме, че по-рано майката на Калушев – проф. Стела Димитрова-Майсторова – беше обявила, че погребението на сина ѝ се отменя. Според обяснението целта е била „да не се помрачава този ритуал с медийни изяви и хора с омраза в сърцата си“.
Първоначално погребението на Ивайло Калушев беше насрочено за 22 март.
Тялото на 51-годишния мъж бе открито в изоставен кемпер под връх Връх Околчица. В превозното средство бяха намерени и телата на 22-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев.
Обяснителна бележка за решението на майката беше публикувана именно в профила на Румен Леонидов във Facebook.
Поетът сподели и пълния текст на прощалните си думи, произнесени по време на церемонията, които бяха публикувани без редакторска намеса.
„ПОГРЕБАХМЕ ИВО КАЛУШЕВ Скъпи Иво, днес сме се събрали около твоето име, но не да ти кажем Сбогом, а Довиждане, не да ти кажем Бог да те прости, а да ти кажем Здравей, да кажем Здравей на твоя извисен Дух и същина, да прошепнем Здравей на твоята безсмъртна Душа, която е тук някъде около нас и ни наблюдава с разбиране и съпричастие… Ти тук не си сам, ти си заедно с Ивей, с Пламен, с Дечо, с Ники и Сашо… Вие сте били, бяхте и ще бъдете завинаги заедно във Висшето съзнание на Светлината, в която се събират всички просветени човешки души. За мнозина от нас имената ви ще останат задълго като дълбоки кървави разрези върху лицето на днешното общество, и няма лесно и бързо да зараснат, нито белезите от тях скоро ще бъдат забравени. Макар че Националното ни самосъзнание отдавна е поробено от Силите на Мрака, народът ни свикна да живее в духовен Мрак, да диша не чист въздух, а тъмнина и чернота, свикна да бъде примитиви да ненавижда различното, необяснимото, другостта. Това общество е загърбило звездната карта над себе си, забило е поглед в земята, и гази в себе уличната кал, от която си мисли, че е създадено. Както казва дякон Лъвский, незаконното дете на Свободата, вие, днешните българи свикнахте да криете гузната си съвест зад моите портрети, ковете ги по стените на кабинетите си, и се кълнете, че никога няма да ме забравите, но докато търсите моя предател,вие отдавна забравихте моето дело, и го предадохте като го оставихте недовършено… Вие свикнахте да живеете в Мрак, да бъдете част от вашия вътрешен Мрак, и затова в днешната ни национална леха виреят само бурени и плевели, също рожби на Мрака. И ако случайно между тях изникне някое цветно цвете, някое различно лютиче, вие веднага го убивате в мрачната си сенчеста прегръдка, защото не прилича на вас. Скъпи на болката ми Иво, Ивей, Пламене, Дечо, Ники и Сашо! Вие знаехте и знаете, че смърт няма – тя не е нищо повече от една планетарна съблекалня, където, много рано или много късно всеки от нас съблича горната си дреха от плът, жили, кости и кръв и голите ни души поемат по обратния път към Светлината, откъдето са дошли. Там те дават отчет за земните си дела, за личните си мисии, постъпки, вдъхновения и престъпления. Там просветените като вас продължават своето духовно израстване и усъвършенстване, защото просветлението като явление няма таван, то не е един единствен връх, който може завинаги да изкачен и покорен. Този Небесен Еверест има различни ИМЕНА и различните ясновиждащи нации се изкачват към Него по различни стръмни и опасни за неподготвените люде маршрути. Особено непристъпен е този Вселенски връх за масата людоеди живеещи и сега между земляните, недостъпен е и за милионите озверели човекоподобия, за онези нещастни съществат, чиято душа е изчегъртана от нейното Лоно, от Началото на всички Начала. Като вашите преки извършители и техните поръчители. За тях няма да има втори живот. Те още на знаят това, но ще го узнаят, когато ще бъде късно. Сега те и техните медийни съучастници ни се присмиват със злоботворната си, изгнила още в зародиш същина, но утре ще молят за милост с кървава сълзи. И векове на ред ще зъзнат в самота в космическата пустош. Днес за безпросветната тълпа тяхното престъпно злодеяние изглежда ненакърнимо, мнозина вярват, че високопоставените повелители на убийствата са абсолютно недосегаеми, ала съдбата не винаги оставя въздаянието си за утре. И не винаги тайните на Мрака остават приживе неосветени. Ние няма да си оставим правото на възмездие единствено с ръцете на Бъдещето. Ние, макар и все още да сме малцинство, не сме трето качество като мнозинството в тази държава. Ние сме първо качество граждани и искаме първокачествено следствие, първокачествена прокуратура и екстра качествено правосъдие! Скъпи Иво, ти и твоите момчета, ни завещавате огромна духовна енергия, огромни количества духовна материя, за което свидетелства реакциите на хилядите български жени, които боледуват и съпреживяват скръбта от загубата заедно с вашите майки. За мен това е свидетелство Свише, че господарите на Мрака не са ослепили съзнанието на всички наши сънародници, че Свещената вродена интуиция на по-голямата част от българките е все още дишаща, все така древна и разярена. В бездуховното ни време вие ни завещавате и част от своята духовна храна, която ни предстои да преосмислим поотделно и заедно.Но ще ни е адски трудно – в нашата нисша цивилизация ние, и аз включително, все още делим света на „добро“ и „зло“, не можем да възприемем, че е възможно човек да утолява глада на духа си с всичко, което реалността ни поднася — болка, радост, объркване и яснота. Но за нас е ясно, че вие не сте самоубийци. Самоубийци са вашите джелати, те са кармични убийци на себе си и на своите родени и неродени деца. За това не ви казваме Сбогом, защото и смъртта не може да ни раздели. Оставаме завинаги заедно. От името на всички присъстващи и отсъстващи, аз ви казвам: Довиждане, братлета! Да са живи и здрави чистите ви души, все така неугасими, осветени и просветлени и чието вечно безсмъртие предстои. Бъдете! Бъдете! Бъдете! Обичаме ви! Поклон пред паметта ви!“.