Семейството и най-близките на 15-годишния Александър Макулев се сбогуваха с него днес. Момчето, което загина край връх Околчица, бе погребано на гробищата в софийския квартал „Малашевци“.
Поклонението се проведе в тесен семеен кръг, като на него присъстваха само най-близките хора на Александър.
Трагедията край Околчица разтърси общественото мнение, след като бяха открити телата на трима млади мъже.
Текст, написан за Александър, бе прочетен на погребението
По време на полагането на момчето в гроба бе прочетен текст, написан за него от Асен Асенов – приятел на Ивайло Калушев.
В него той описва Александър като изключително добро и чувствително момче, което е оставило силна следа у хората около себе си.
Текстът, прочетен на сбогуването
„Ето това успях да напиша за моя скъп 15-годишен приятел Сашо от Петрохан. Благодаря на семейството му, че е било прочетено на сбогуването.
Днес изпращаме едно тяло. Но не и Сашо. Сашо е тук. Усеща се. Присъства. Сашо е от онези редки души, които носят нещо повече. Тиха сила. Доброта. Светлина. Вълшебство.
В самото начало, когато се появи при Иво, той беше много срамежлив. Избягваше погледи. Като че ли все още търсеше мястото си в този свят. Но това продължи съвсем кратко. След няколко месеца пред мен стоеше съвсем различен човек.
Уверен. Буден. Присъстващ. Не просто пораснал. А пораснал навътре. Той разбира света дълбоко. Без шум. Без да се налага. Просто е. И точно в това „просто е“ има сила, която липсва на много от нас.
Но най-силното в Сашо е сърцето му. Той вижда другия. Без да бъде помолен – е до теб. Пита дали имаш нужда от нещо. Грижи се. Забелязва. Присъства.
Това е доброта, която не се учи. Това е доброта, която се носи. Днес сме тук, защото едно дете е убито. И това не е просто трагедия. Това е истина. Истина, която боли.
Истина, която не може да бъде омаловажена. Истина, която не може да бъде обяснена удобно. И ако днес не я погледнем такава, каквато е — утре няма да имаме право да говорим за справедливост.
Огледайте се. Тук. Днес. В България. Попитайте се — колко процента от това, което чуваме, е истина. И колко — удобна лъжа. Защото когато истината липсва, се случва това, което се случва днес.
Но има нещо, което не може да бъде убито. Духът. И Сашо е този дух. Той не си тръгва. Той е. Той е на място със светлина.
Сред хората, които обича. На място, което е по-добро от това, в което ние оставаме.
А ние оставаме тук. С отговорност. Да не мълчим. Да не се лъжем. Да не приемаме лъжата за нормална. За мен е чест да съм до Сашо. Да го познавам. Да го усещам.
Той не оставя просто спомен. Той оставя мярка. Мярка за доброта. За човечност.
За истина. За мен е истинска чест, Саше!“
Вчера бе погребението на Ивайло Калушев, който също бе открит мъртъв заедно с Александър Макулев и Николай Златков край връх Околчица.
Случаят предизвика силен обществен отзвук, а обстоятелствата около трагедията продължават да бъдат обект на разследване.