На 76-годишна възраст почина един от най-ярките китаристи в историята на българската рок музика – Илия Караянев, познат на поколения фенове като Личо Стоунса. Виртуозът е роден на 27 юли 1949 г. в Пловдив и оставя след себе си богато музикално наследство, белязало златните години на родната сцена.
Илия Караянев започва да свири на китара едва на 14 години, вдъхновен от легенди като Ерик Клептън, Джими Хендрикс и групата The Shadows. Първата си китара изработва собственоръчно заедно с баща си, който бил дърводелец.
Звезда на 70-те и пътят към голямата сцена
През 70-те години Караянев се утвърждава като най-известния соло китарист в България, а звездният му период е свързан с оркестъра на Лили Иванова. Двамата имат и тригодишен любовен романс, след който пътищата им се разделят, но музикалното партньорство остава незабравимо за публиката.
По-късно свири в авангардния за времето си джаз оркестър Оркестър София. През 1984 г. емигрира в Швеция, след което работи по круизни кораби и с оркестри в Германия и Норвегия. През 1996 г. преживява тежка катастрофа, след която по чудо остава жив.
Завръщане у дома и последни проекти
След инцидента Личо Стоунса се завръща в България. Последният му проект е Litcho Stones Band, създаден заедно с пловдивските музиканти Кольо Брадата и Сашо Каменаров. През годините той свири във всички стилове и с почти всички големи имена на българската музика.
Кариерата му стартира стремглаво с Емил Димитров и Митко Щерев, с които работи шест месеца през 70-те. По-късно се озовава отново в оркестър „София“, но дългата му коса му създава сериозни проблеми с властите по онова време.
Съдбата го спасява по невероятен начин – малко след напускането му оркестърът заминава на турне, но самолетът катастрофира, а музикантът, заел неговото място, загива.
Следват участия във формацията 6+1 с Иван Пеев, съвместна работа с Марги Хранова и Борис Годжунов, както и проекти с Богдана Карадочева и Стефан Димитров. С Лили Иванова отново свири цели три години.
„Велики времена“
В едно от последните си интервюта Личо Стоунса говори с огромно уважение за примата:
„Такава като нея още 100 години няма да се роди. Щом може на тия години да събере 15 000 души. Ако спре да пее, трябва да умре – това е животът й. Страшни концерти правехме навремето в Съюза. Бяха велики времена“
С тези думи остава и споменът за една цяла епоха в българската музика.
Светъл път, маестро!