На 2 февруари българската традиция и православната църква се срещат в един от най-интересните зимни празници, познат с няколко имена – Петльовден, Сретение Господне, Зимна Богородица и Вълча Богородица. Денят съчетава християнска символика и дълбоко вкоренени народни вярвания, свързани с раждането, плодовитостта и закрилата на децата.
Църковният смисъл на празника
За православната църква 2 февруари е Сретение Господне – един от дванадесетте велики християнски празници. Той отбелязва деня, в който Света Богородица представя младенеца Иисус в Йерусалимския храм, 40 дни след раждането му, съгласно Мойсеевия закон.
И до днес по традиция на 40-ия ден след раждането си новородените се занасят в храма за благословия, а на майките се чете специална молитва.
Народни вярвания и строги забрани
В народните представи този ден е силно свързан с раждането и бъдещето на децата. Затова се вярва, че:
- Не се работи, за да се раждат здрави деца
- Не се използват остри предмети – ножове, ножици, брадви
- Жените не режат хляб, конци или дърва
- Спазва се полово въздържание, като символичен пост за здраве и плодовитост
Месят се питки, които се раздават в съседни къщи, а по това кой първи ще прекрачи прага, се гадае дали първото родено дете ще е момче или момиче.
Вълча Богородица и езическите елементи
В народните вярвания Света Богородица има двойствен образ – тя е едновременно закрилница на бременните и родилките, но и Вълча Богородица, свързвана със силите на природата и животинския свят. Затова празникът обединява християнската почит и древни езически ритуали, целящи да „омилостивят“ злите сили чрез жертви, забрани и символични действия.
Произходът на Петльовден
Петльовден е известен и като празник на мъжките рожби. Според народната памет обичаят води началото си от времето на османското владичество, когато българските семейства белязвали портите си с кръв от петел, за да заблудят властите, че от дома им вече са взети момчета за еничари, и така спасявали синовете си.
Днес празникът се отбелязва по-скоро символично и с чувство за хумор, но запазва връзката си с традициите и народната памет.
Имен ден празнуват
На 2 февруари имен ден имат:
Радост, Радостина, Радостин, Радина, Радослав, Радослава,
Драго, Драгомир, Драгомира,
Ралин, Ралина,
Средка, Средко, Сретен, Ванеса
Празничната трапеза
По традиция на Петльовден на масата присъстват:
- зелник
- кравайчета
- тиганици
- пресни питки
- ястия от петел – с ориз, кисело зеле или каша
Според вярванията, ако времето на този ден е хубаво, такова ще остане и през следващите 40 дни.
