Близо 400 души остават без препитание след закриването на русенското предприятие „БТБ България“. Една от най-големите компании за дамска мода у нас спира окончателно производството си през този месец, оставяйки стотици работници без работа.
Краят на „БТБ България“ идва броени месеци след като другата емблематична фабрика в Русе – „Арда-Русе“, прекрати своята 93-годишна дейност. Местната криза е част от по-широк национален срив: според Националния статистически институт, през изминалата година 4531 дружества в България са фалирали или са влезли в несъстоятелност. Сред тях поне 11 са големи промишлени и автомобилни заводи, станали жертва на високите цени на тока и нарастващите разходи за труд, предаде Дунав мост.
Краят на евтината работна ръка
Шивашкият сектор е сред най-засегнатите от новите икономически реалности. Затварянето на „БТБ България“ идва след многомилионни загуби на инвеститора, като западните клиенти пренасочват поръчките си към страни с по-ниска цена на труда в Азия.
Тенденцията е стара – още през 2023 г. най-големият производител на чорапи в България, „Делта текстил – България“, премести производството си в Турция. Масово затварят и по-малки компании като „Дека“, „Монтана манифекчър“, „Идеалфешън“ и „Елегант – СЕ“.
Деиндустриализацията не подминава и хранителния сектор – миналата година гигантът Unilever премести производството на сладолед в Румъния.
Автомобилната индустрия също губи ключови играчи
Доскоро считана за двигател на българската икономика, автомобилната индустрия също е ударена:
- Германската „Леони“ прекрати дейността си в Плевен през 2024 г., оставяйки 1300 души без работа.
- Следва японската „СЕ Борднетце“, която затвори завода си за кабелни комплекти в Мездра, а през юни се очаква спиране и на базата им в Карнобат.
- Германската „МД електроник“ също ще спре производството си на кабели във Враца до средата на годината.
- В началото на март „Теклас България“ подаде заявление за масови съкращения на производствената си база във Враца.
- Пловдивското предприятие „Лидер 96“ поиска откриване на процедура по несъстоятелност заради спад в търсенето на велосипеди.
Коментар на експерти
„Ако този ръст на минималната заплата продължи, фалитите ще засегнат и други сектори, защото производителността не може да я догони“, заяви Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК).
Според нея страната няма експортна стратегия, а задължението за плащане на въглеродни квоти допълнително срива конкурентоспособността на родния бизнес спрямо международния.
Реакция на Министерството на икономиката
Докато индустрията се задъхва, Министерството на икономиката продължава да говори за „предвидима и стабилна бизнес среда“. Според ведомството подкрепата за бизнеса се осъществява чрез 119 мерки, но реалният ефект е скромен: от началото на 2026 г. са издадени едва 3 сертификата за инвестиции, които ще създадат само 65 работни места.
Това е драстичен контраст на фона на стотици съкратени шивачки само в едно русенско предприятие. Министерството също така се оправдава с коефициента на оцеляване на предприятията, който за петгодишен период е 44%.