Президентът на КНСБ Пламен Димитров подкрепи подготвяните от управляващите мерки за ограничаване на цените на храните и засилване на конкуренцията на пазара.
В предаването „Интервюто на деня“ по bTV той заяви, че целта на обсъжданите законодателни промени е да се постигне по-справедливо разпределение на печалбите по цялата хранителна верига – от производителите до крайните потребители.
Изказването му идва след среща в Министерския съвет с участието на представители на бизнеса, синдикатите и министри, на която са обсъдени възможни мерки срещу ръста на цените на основни хранителни продукти.
Концентрация на пазара и високи надценки
Според Димитров основният проблем е прекомерната концентрация на пазарна сила в големите търговски вериги, която позволява формирането на високи надценки и ограничава конкуренцията.
Той подчерта, че Комисията за защита на конкуренцията трябва да има по-широки правомощия за контрол върху нелоялни практики и злоупотреба с пазарно влияние.
По думите му анализи на регулатора вече показват сериозни дисбаланси във веригата на доставки и продажба на храни.
Данни за надценките
Димитров посочи, че при проверки са установени значителни надценки в търговската мрежа.
По негови думи:
„В масовия случай надценките варират между 80% и 90%, а при някои продукти достигат още по-високи нива.“
Той допълни:
„Има и 135% надценки, установени от регулатора за минералната вода“
Състояние на българското производство
Синдикалният лидер свърза ценовите нива и с проблемите в българското животновъдство.
По думите му броят на стопаните, които отглеждат кози, овце и крави, е намалял с между 60% и 70%, което води до спад в производството на мляко и по-голяма зависимост от внос.
Според него това допълнително натиска цените нагоре и отслабва конкурентоспособността на пазара.
Сравнение с Германия
Димитров даде пример с практики в Германия, където големите вериги поддържат по-ниски надценки.
„Това, което правят същите вериги в Германия, е около 35% максимален таван на надценките. Щом в Германия могат, трябва да могат и в България“
Възможни ефекти от мерките
Според него, ако надценките бъдат ограничени, това може да доведе до по-ниски цени за потребителите – между 5% и 10%.
Той защити идеята за таван на надценките за определени стоки, но отбеляза, че не е задължително той да бъде фиксиран със закон, ако бизнесът постигне съгласие за по-ниски нива.
Дебат за „справедлива цена“
Един от ключовите въпроси в обсъжданията остава дефиницията на „справедлива цена“.
Очаква се в следващите три месеца да бъде изработена методика с участието на регулатори, бизнес и синдикати.
Предложенията за промени се очаква да предизвикат сериозен обществен и политически дебат относно ролята на държавата в ценообразуването и регулацията на пазара.
