Случаят, известен публично като „Петрохангейт“, продължава да поражда въпроси, които се изясняват постепенно, докато отделните версии и факти започват да оформят по-цялостна картина. Един от основните акценти е какво се е случило с парите, свързани с дейността на водача на групата Ивайлов Калушев.
Тази тема беше поставена във фокус от разследване на БНТ. Основният въпрос е защо дарения, направени от публични личности, не фигурират във финансовите отчети на сдружението и фирмите, свързани с Калушев. Според юристи е възможно тези средства да са били насочени към други организации, включително и извън България.
Дарения, признати публично, но липсващи в отчетите
След трагедията край Петрохан стана ясно, включително от самите дарители, че 80 хиляди евро за дейността на Калушев са били предоставени от кмета на София Васил Терзиев, а голямо количество техника – от Саша Безуханова.
Въпреки това, подобни дарения не се откриват в публично достъпните финансови отчети на дружества, свързани с Ивайлов Калушев.
Какви са възможните обяснения според юристите
Адвокат Димитър Делчев коментира:
„Това е странно, защото юридическите лица с нестопанска цел в обществена полза са освободени от плащане на местен данък. Има логика, ако някой прави дарения, този, който е надарен, да го усвои през сдружението в обществена полза. Защото ще спести разход, който да плати. Единственото обяснение – ако не иска сдружението да декларира това дарение“.
Адвокат Николай Цветанов допълва:
„Всеки от господата, които са жертва или част от събитията, има доста регистрирани юридически лица на свое име и участват в различни функции в други юридически лица. Дейността е могла да се извършва и през друго юридическо лице“.
Проверки и институционален контрол
Според адвокат Цветанов, даренията напълно законно може да са били направени извън България, но в такъв случай разследването би изисквало съдействие от чуждестранни институции. Проверките обаче не са само в правомощията на разследващите органи.
Адвокат Делчев посочва, че Национална агенция за приходите може да провери дали е платен дължимият данък при превода на средствата, както и Столична община, която би следвало да получи местен данък при подобни дарения.
Проследяване на паричния поток
Най-прекият начин за установяване на истината остава банковият път на средствата.
„Първото място, което може да проверим получаването на парите, е по банковите сметки на сдружението. Като казвам ние, нямам предвид медиите, а строго определен кръг от лица – разследващи органи, с разрешение на районния съд“, подчерта адвокат Цветанов.
Юристите са категорични, че дарение над 10 хиляди лева, направено в брой, би представлявало нарушение на закона.
Случаят остава отворен, като отговорът на въпроса къде и как са били използвани средствата зависи от резултатите на институционалните проверки.