Изследователи от Япония са проучили т.нар. „ефект на първата нощ“ – трудното и неспокойно заспиване на непознато място – и смятат, че са открили причината за явлението, съобщава списание Proceedings of the National Academy of Sciences (PNAS).
Почивка или командировка често започва с неспокойна първа нощ – трудно заспиване, въртене и многократни събуждания. Обикновено от втората нощ нататък сънят се нормализира. Учени смятат, че причината се крие в „животинското“ ни наследство: и животните проявяват подобен ефект, като остават по-будни в непозната среда, за да проверят за опасности и да се защитят от хищници.
Изследователи от Университета на Нагоя наблюдавали мозъка на мишки, когато те спят на познати и непознати места. Фокусът им бил върху амигдалата – мозъчна област, свързана с емоции и страх – и съседни области, които регулират бдителността и съня.
„Тези така наречени алармени неврони освобождават химическото вещество невротензин, който активира мозъчни региони, свързани с бдителност и движение,“ обяснява старшият автор Дайсуке Оно. „Точно това поддържа организма в готовност дори докато спи.“
Невротензинът влияе на телесната температура, чревната активност и активира мозъчни региони, произвеждащи допамин – невротрансмитер, който ни държи нащрек. В резултат мишките оставали по-будни през първата нощ. Когато учените блокирали тези неврони или им попречили да освобождават невротензин, мишките спали спокойно, както на познато място.
Подобна мозъчна верига съществува и при хората и вероятно обяснява „ефекта на първата нощ“: мозъкът ни създава леко състояние на бдителност, което води до повърхностен, неспокоен сън. След като се аклиматизираме, активността на тази верига намалява и качеството на съня се подобрява, допълва изследването, цитирано от БТА.