За първи път в историята хирурзи трансплантираха бял дроб от генетично модифицирано прасе на човек в мозъчна смърт. Операцията е извършена в Китай през май 2024 г. и представлява сериозен напредък в областта на ксенотрансплантацията – трансплантация на органи между различни видове.
Според проучване, публикувано в престижното списание Nature Medicine, трансплантираният орган е функционирал девет дни при 39-годишен мъж, изпаднал в мозъчна смърт след кръвоизлив в мозъка. Семейството на пациента е дало съгласието си за експеримента, проведен в болницата на Медицинския университет в Гуанджоу.
Генетично модифицираното прасе донор
Белият дроб е взет от специално отгледано прасе от породата Бама Сян с шест генетични модификации. „Промените са направени с цел намаляване на риска от отхвърляне на органа от имунната система на човека“, обясняват изследователите.
Три от модификациите премахват гени, кодиращи протеини, предизвикващи остра имунна реакция, а останалите три въвеждат човешки гени, които регулират възпалението и имунния отговор.
Предизвикателствата при белодробните трансплантации
Белите дробове са едни от най-трудните за трансплантация органи. „Всяко вдишване внася външната среда в тялото“, подчертава Андрю Фишър, професор по респираторна трансплантационна медицина в университета в Нюкасъл.
Те са постоянно изложени на въздух и получават голям обем кръв, което ги прави особено уязвими на инфекции и отхвърляне. В първите часове след операцията не са отчетени признаци на остро отхвърляне, но 24 часа по-късно започват да се появяват проблеми.
Резултатите от експеримента
В продължение на девет дни учените наблюдават как белият дроб функционира в тялото на пациента. На четвъртия ден се появяват отоци в цялото тяло, свързани с проблеми в кръвообращението. Въпреки силното имуносупресивно лечение, имунната система постепенно започва да атакува органа с антитела.
Глобалната нужда от донорски органи
Според данни на Световната здравна организация едва около 10% от глобалната нужда от трансплантации се задоволяват. В САЩ над 103 000 души чакат орган, а годишно се извършват около 48 000 трансплантации.
„Клиничната нужда е огромна, защото търсенето на органи надхвърля многократно предлагането“, коментира д-р Беатриз Домингес-Хил, директор на Испанската национална организация по трансплантации.
Бъдещи перспективи
Експертите посочват, че пътят до прилагането на такива трансплантации при живи пациенти е дълъг. „Никой няма да се съгласи на девет дни белодробна трансплантация“, отбелязва д-р Адам Гризмер от Института за трансплантации в Ню Йорк.
„Това изследване демонстрира осъществимостта на белодробната ксенотрансплантация от прасе на човек, но остават значителни предизвикателства относно отхвърлянето на органа и инфекциите“, заключават авторите на публикацията.
Междувременно учени вече изследват възможности за отглеждане на органи в генетично модифицирани прасета или овце като алтернатива на традиционното донорство.
