На 21 януари Православната църква почита паметта на Преподобни Максим Изповедник – един от най-авторитетните учители на християнската вяра. Денят е важен не само за църковния календар, но и за българската традиция, защото съвпада с празника Бабинден.
Кой е св. Максим Изповедник
Преп. Максим Изповедник е сред най-големите богослови на Православието. Той защитава чистотата на вярата и заплаща верността си с мъченически подвиг.
Най-големият му принос е учението за двете воли в Христос – Божествена и човешка – съответстващи на двете Му естества. Именно това учение става основа на решенията на Шестия вселенски събор през 681 година.
Св. Максим е бил изключително образован човек за времето си – познавал в дълбочина древногръцката философия и използвал нейния език, за да изрази по-ясно християнските истини. Благодарение на това остава в историята като плодовит мислител и авторитетен учител на Църквата.
Кои празнуват имен ден
На този ден повод да почерпят имат всички, които носят имената:
- Агнеса
- Валери
- Валерия
- Максим
- Максимилиян
- Неофит
21 януари е и Бабинден
Освен църковния празник, 21 януари е и Бабинден – един от най-старите женски народни празници, посветен на акушерките и жените, помагащи при раждане.
От 1951 година датата официално е обявена за ден на родилната помощ, акушерките и гинеколозите.
Празникът е посветен на „бабите“ – жените, които са „бабували“ на родилките, както и на младите майки и булки, които са раждали.
Ранните сутрешни обреди
Още преди изгрев майките с деца до три години отиват да налеят прясна вода. В менчето пускат босилек или здравец, вземат сапун и нова кърпа и тръгват към дома на бабата акушерка.
Обредното поливане се прави под плодно дърво или пред къщата. Жените подават сапуна, поливат бабата да се измие и я даряват с кърпата. Тя избърсва ръцете си в полите на невестите – за да са плодовити.
Бабата закичва жените със здравец и „мартеничка“, а при поливането често изрича:
„Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
След това връзва на децата червено-бяло конче със сребърна монета и ги дарява с дрешки. Смята се, че водата, минала през бабините ръце, има пречистваща сила.
Молитвената вода
След раждане бабата пълни стомна с вода, потапя в нея китка босилек и я носи в църквата. Свещеникът я освещава, след което водата се връща при родилката. С нея тя мие лицето си и къпе детето до 40-ия ден след раждането.
Празничната трапеза
На обяд младите жени се събират в дома на бабата. Всяка носи погача, баница, кокошка и вино или ракия. Целуват ръка на бабата и ѝ поднасят даровете си.
Започва весело угощение с песни, танци и шеговити сценки. Често бабата слага около врата си наниз от червени чушки и кади под полите на жените – за повече деца и плодородие.
Кулминацията: „влечугане“ на бабата
Следобед бабата се качва на каруца, шейна или в кош и мъжете я разнасят из селото. Преоблечени като „волове“, те я отвеждат до реката или чешмата и я изкъпват във водата – обред, известен като „влечугане“.
Вечерта всички се събират на общо хоро. Празникът завършва пред дома на бабата с дарове, целуване на ръка и благодарност към жената, помогнала на новия живот да се появи.