Историята с българските торент сайтове отново влиза в познат сценарий – игра на котка и мишка между регулаторните органи и платформи, разпространяващи пиратско съдържание. След като дългогодишният домейн zamunda.net беше спрян, популярният сайт се появи отново под нов адрес – zamunda.se. На пръв поглед това изглежда като рутинна смяна, но зад нея стои добре обмислена стратегия.
Какво се случи със стария домейн
Домейнът .net попада в категорията на т.нар. общи домейни от първо ниво (gTLD). Те не са обвързани с конкретна държава и подлежат на по-бързи действия при сигнали за нарушения на авторски права, особено когато са налице съдебни решения или международно сътрудничество между регулатори и регистратори.
След спирането на zamunda.net, за кратко време достъпът до сайта беше прекъснат за стотици хиляди потребители в България. Това обаче се оказа временно – платформата просто „мигрира“ към нов домейн.
Защо .se е по-труден за атакуване
Новият адрес използва националния домейн .se, който е домейнът на Швеция и се администрира от Internetstiftelsen. Националните домейни се подчиняват основно на законодателството на съответната държава, което значително усложнява процеса по тяхното отнемане.
За разлика от .net, при .se обикновено се изисква:
- съдебно решение по шведското право
- или продължителна процедура по международна правна помощ
Това прави процеса по-бавен и административно по-тежък, особено когато сайтът се управлява извън територията на Швеция.
Позната тактика в света на пиратските сайтове
Т.нар. „домейн миграция“ е добре познат ход. Подобни стратегии са използвани многократно от сайтове като The Pirate Bay, които през годините са сменяли домейни, държави и хостинг услуги, за да удължат присъствието си онлайн.
Важно е да се подчертае, че смяната на домейна не променя правния статус на съдържанието. Това е тактическа мярка, целяща да забави и усложни правните действия, а не да ги направи невъзможни.
Какво следва оттук нататък
Въпреки че домейнът .se е по-труден за директно сваляне, сайтът далеч не е недосегаем. Държавите разполагат с алтернативни механизми, сред които:
- блокиране на достъпа чрез интернет доставчици (ISP)
- DNS ограничения
- съдебни разпореждания към посредници и хостинг компании
Случаят със Zamunda отново показва, че битката между регулаторите и сайтовете в сивата зона на интернет далеч не е приключила. Тя просто преминава в нов етап – с повече юридически усложнения и по-дълга игра.