България може да се изправи пред едно от най-горещите лета през последните години заради активирането на глобалния климатичен феномен Ел Ниньо. Това прогнозира климатологът доц. Владимир Власков, цитиран от Вестник ТРЕТА ВЪЗРАСТ.
По думите му вече се наблюдават климатични аномалии, които могат да доведат както до екстремни горещини, така и до локални природни рискове.
Ел Ниньо и риск от температурни рекорди
Според експерта промяната в океанските течения, свързана с Ел Ниньо, води до повишаване на средните глобални температури, което се отразява и на климата в България.
В исторически план подобни периоди са били свързани с по-горещи и по-сухи лета в региона.
„След тази наистина студена пролет, която имахме, вероятността да се случи горещо лято е над 60% – имаме прецеденти в това отношение“, посочва доц. Власков.
Климатични аномалии и локални рискове
Експертът предупреждава и за допълнителни явления като резки температурни колебания и силни атмосферни процеси, които могат да повлияят на селското стопанство и инфраструктурата.
В планинските райони, включително курорти като Пампорово, вече се наблюдават ерозионни процеси и повишен риск от свлачища.
Рекордни водни запаси и полза за земеделието
Въпреки прогнозите за горещо лято, наличните почвени и водни запаси в страната са на изключително високи нива.
Според доц. Власков:
„В момента запасите в 200-сантиметровия почвен слой са на границата между отлични и идеални. Повече от 4 десетилетия нямаме такъв случай на толкова добро оводняване на тези хоризонти.“
Това се дължи на обилните валежи и рекордните снеговалежи през пролетта. На връх Ботев е отчетена снежна покривка от 340 см – най-високата измервана стойност за последните десетилетия.
Риск за градовете: „топлинен остров“
Специално внимание експертът обръща на ефекта на градския „топлинен остров“, който може да повиши температурите в централните части на големите градове с 3–4 градуса спрямо периферията.
„Тази разлика през лятото е много опасна… хора с по-слабо здраве могат да изпитат сериозен стрес от температурите“, предупреждава той.
Дългосрочни решения за земеделието
Като решение за бъдещето климатологът посочва:
- възстановяване на напоителните системи
- разширяване на капковото напояване
- внедряване на устойчиви селскостопански сортове
Това според него е ключово за адаптация към все по-екстремните климатични промени.
