България и Румъния навлизат в етап, в който демографските процеси започват директно да ограничават икономическия растеж. Застаряването на населението поставя под натиск публичните финанси и перспективите за догонване на по-развитите икономики.
Това коментира главният икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие Беата Яворчик, цитирана от румънски медии.
България и Румъния „остаряха, преди да забогатеят“
„Румъния и България остаряха, преди да забогатеят. Средната възраст през 50-те години на миналия век в двете страни е била под 20 години. Сега е над 40“, посочва Яворчик.
По думите ѝ ефектът от тези процеси вече е видим.
Очаква се демографските тенденции да намаляват растежа на БВП на човек с около 0,4 процентни пункта годишно през следващите две десетилетия.
„Двете страни са остарели толкова бързо, колкото развитите икономики, но при 1/3 от БВП на глава от населението“, допълва тя.
Все по-малко работещи издържат повече пенсионери
Данните показват ясна тенденция:
възрастните вече надхвърлят броя на децата
коефициентът на демографска зависимост расте
все по-малко работещи издържат все повече пенсионери
Това натоварва едновременно бюджета и потенциала за икономически растеж.
Проблемът се задълбочава от:
ниска раждаемост
емиграция на работоспособното население
което допълнително свива работната сила.
Възможните решения
Според анализа решенията са известни, но ограничени.
Масовата имиграция би могла да компенсира недостига на работна ръка, но необходимият мащаб е трудно постижим политически.
Изкуственият интелект също може да помогне, но има ограничения.
„Може да направи един работник по-ефективен, но не може да създаде работник там, където няма такъв“, подчертава Яворчик.
По-висока пенсионна възраст
В този контекст фокусът се насочва към повишаване на пенсионната възраст.
Според главния икономист на Европейска банка за възстановяване и развитие това е мярка с по-голям шанс да бъде приета, ако се въвежда постепенно и с дългосрочен хоризонт.
Натиск върху социалните системи
Икономистът Чарлз Гудхарт също предупреждава за допълнителен ефект от застаряването – кой ще се грижи за нарастващия брой възрастни хора.
При намаляваща работна сила това означава още по-силен натиск върху:
пазара на труда
публичните разходи
