Политологът Огнян Минчев изразява позиция, според която ценовите нива на пазара могат да бъдат повлияни не само чрез държавна намеса, но и чрез поведението на самите потребители.
Той поставя акцент върху ролята на търсенето като основен механизъм, който определя цените на стоките и услугите.
Според него, ако потребителите ограничат покупките си, това може да създаде реален натиск върху търговците:
„Едно правителство трябва преди всичко да посъветва гражданите да не приемат безропотно надутите цени, а да си дадат сметка, че контролират пазарното търсене.“
Потребителското поведение като инструмент за влияние
Минчев подчертава, че промяната в потреблението може да се превърне в ефективен икономически сигнал към пазара.
„Да си свият потреблението на тези стоки и услуги, които очевидно са надценени от търговците.“
Според тази логика, когато търсенето намалее, търговците са принудени да адаптират ценовата си политика.
Пример от Холандия при въвеждането на еврото
Като исторически пример той посочва ситуация в Холандия по време на преминаването към еврото преди около 25 години.
Тогава част от търговците са използвали смяната на валутата, за да повишат цените, като заменят директно етикетите:
„Доста търговци се опитваха да сложат етикета „евро“ на стоките, които са продавали досега с „гулдени“ – със същите цифри пред тях.“
Тъй като гулденът е бил по-слаб спрямо еврото, това е довело до реално поскъпване.
Потребителският отговор
Реакцията на потребителите обаче според Минчев е била ключова за корекцията на цените:
„Холандците като един спряха да пазаруват.“
Той допълва, че този тип потребителски натиск е продължил ограничено време:
„Бунтът към търговците продължи около две седмици – след това цените се нормализираха.“
В анализа си Минчев извежда тезата, че дори краткосрочно и съзнателно намаляване на потреблението може да повлияе върху ценовата политика на пазара, ако е масово и координирано като поведение.
