На Велики понеделник – в дните преди Великден – България се раздели с един от най-обичаните си творци – композитора и поет Михаил Белчев. Макар физически да си отиде, думите и песните му продължават да звучат като послания, които времето прави още по-силни.
В свое интервю от 2011 година за БЛИЦ той говори откровено за живота, любовта, смъртта и хората – без излишна патетика, но с характерната за него чувствителност.
Една песен, която разчувства всички
Повод за разговора тогава става емоционален момент от сватбата на телевизионния продуцент Маги Халваджиян. По време на тържеството той изпълнява заедно със сина си една от най-обичаните песни на композитора – Не остарявай, любов.
Реакцията на съпругата му Кремена Халваджиян трогва самия автор.
„Кремена се е разплакала… Това ми стига. Това ми дава живот“, споделя тогава Михаил Белчев.
Баща, приятел и човек на чувствата
Зад сцената и аплодисментите композиторът винаги е показвал и друго лице – това на баща. За своя син Константин Белчев той говори с тиха гордост и философско приемане на времето.
В разговорите си Белчев не крие и болката от загубата на близки приятели. Сред тях са актьорът Андрей Баташов и журналистката Васа Ганчева – хора, които той изпраща с песен.
За него музиката често се превръща в начин да запази смисъла, когато думите вече не достигат.
„Чувствителните ги убиват по-лесно“
Когато става дума за смъртта на дългогодишния спортен и обществен деятел Иван Славков, известен като Батето, реакцията на композитора е категорична.
„Не бива да си ходят такива хора все още…“
А след това добавя мисъл, която днес звучи още по-силно:
„Чувствителните ги убиват по-лесно.“
Думи, които остават като философско послание за света и хората – така, както и песните на Михаил Белчев, които продължават да живеят в българската музика.
