Доматеният молец застрашава българското земеделие
Сподели

Доматеният листоминиращ молец (Tuta absoluta) се превърна в една от най-големите заплахи за българските земеделски производители през последните години. Инвазивният вредител, произхождащ от Южна Америка, вече е трайно установен в цялата страна. При липса на навременни мерки, може да унищожи до 100% от реколтата.

Молецът е регистриран за първи път в Европа през 2006 г. в Испания, а у нас се появява през 2009 г. в районите на Пловдив и Пазарджик. Оттогава се е разпространил масово, като най-силно засяга доматите – както в оранжерии, така и на открито.

Заплаха със световен мащаб
„През последните 10 години доматеният листоминиращ молец се превърна в една от най-сериозните заплахи за селските стопани, отглеждащи домати в световен мащаб,“ посочва агрономът Роман Рачков, експерт по растителна защита. По думите му, глобалната търговия и климатичните промени са допринесли за разпространението му, заразявайки до 60% от доматените култури в много региони по света.

Вредителят не се ограничава само до домати. Напада и други растения от семейство картофови – като чушки, патладжани, картофи, а дори и тютюн. Гъсениците се вгризват в листата, стъблата и плодовете, оставяйки след себе си характерни галерии и черни екскременти.

Вредител с експлозивно размножаване
Опасността от Tuta absoluta се дължи и на невероятната ѝ способност да се размножава. При подходящи условия, една-единствена женска може да снесе до 260 яйца, а целият жизнен цикъл приключва за 29 до 38 дни. В отопляеми оранжерии молецът може да развие до 12 поколения годишно, което обяснява бързото му разпространение.

Възрастните пеперуди са дребни – около 5–6 мм – с кафеникаво-сиво оцветяване. Те са активни основно нощем и могат да прелетят до 10 км, пренасяйки заразата на нови места.

Предизвикателства в борбата
Контролът върху доматения молец е особено труден. Причината е, че гъсениците се развиват вътре в растителната тъкан – в листа и плодове – което значително намалява ефективността на инсектицидите. Освен това, молецът вече е развил устойчивост към много от използваните препарати.

Специалистите препоръчват интегриран подход, който включва феромонови уловки за улавяне на мъжките индивиди, биологични агенти като хищните буболечки Macrolophus pygmaeus, както и селективни инсектициди. Ключово е също премахването на растителните остатъци и спазването на добри земеделски практики.

Климатът – съюзник на молеца
Климатичните промени създават още по-благоприятни условия за разпространението на Tuta absoluta. Повишените температури улесняват адаптацията на вредителя в умерените ширини, включително в България.

„С промените в климата все повече чужди и инвазивни видове ще намират благоприятни условия за проникване на нови територии,“ предупреждава Рачков. Според него, най-сигурната защита е изграждането на работеща система за карантина и фитосанитарен контрол.

Какво да направят земеделците?
За навременно откриване на вредителя, експертите препоръчват използването на феромонови уловки – по една на всеки 500 кв. м. При засичане на молеца, е необходимо незабавно действие с комбинация от биологични и химически средства.

Важно е също редовното почистване на плевели, особено на такива като татул и черно куче грозде, които са предпочитани от вредителя. Прилагането на сеитбообръщение с култури извън семейство картофови може да прекъсне жизнения цикъл на Tuta absoluta и да предотврати повторно заразяване.

By Дамян Иванов

Главен редактор – Дамян Иванов Роден през 1998 г. в град Варна. Работи в журналистиката от 2016 г., като натрупва опит както в местни, така и в национални медии. От създаването на Novinarnik.BG през 2019 г. е главен редактор, отговарящ за публикации с национално значение и координиране на редакционната стратегия на сайта. Контакти – Имейл: damyan@novinarnik.bg За нас / ABOUT US