Показанията на Деян Илиев, първият човек, достигнал до мястото на трагедията край хижа Петрохан, излязоха наяве след като окръжните прокуратури в София и Враца предоставиха материалите от разследването на председателя на Народното събрание Рая Назарян. Информацията беше разпространена от Пловдив 24.
Пътят към хижата и първите тревожни признаци
Около 9:30 часа в деня след инцидента Илиев тръгва към хижата със съпругата си. По думите му още тогава е изпитвал необяснимо притеснение. По пътя, при чешмата, поставя вериги за сняг и уведомява баща си по телефона, че се качва нагоре.
Достъпът бил силно затруднен. При достигане на металния синджир, обозначаващ началото на частна територия, Илиев забелязва сивкаво-черен сняг, както и дим, излизащ от сградата. В района не е имало следи от хора или автомобили.
Огледът и откриването на телата
Илиев инструктира съпругата си да остане заключена в автомобила. Взема малка секира и метален лост с цел самозащита и обикаля задната част на хижата, където покривът вече горял. Вътре вижда силно задимяване и започващ пожар, но не се качва на втория етаж.
При огледа от централния вход забелязва по-сериозни поражения – тлеещи въглени и гъст пушек. На 5–10 метра от входа, близо до колибата на кучето, открива три тела в снега – негови познати: Пламен, Дечо и Ивайло Иванов. По думите му двама от тях лежали по гръб, а третият – по очи. И тримата били с кръв по главите и пепеляв оттенък на кожата. До едно от телата е имало черен пистолет.
„Навсякъде имаше гилзи“
Въпреки шока, свидетелят отново влиза в сградата, търсейки други хора, които знаел, че обичайно пребивават там. Във фоайето и по стълбите забелязва разпръснати десетки гилзи.
По негови думи те били по-дълги и по-дебели от стандартни пистолетни патрони – около 3–4 см дължина и 7–8 мм дебелина. Начинът, по който били разхвърляни, му напомнял сцена от масирана престрелка.
Заради гъстия дим на втория етаж, където видимостта била нулева, Илиев се отказва от по-нататъшно проникване.
Липсващи хора и сигнал до полицията
Илиев не открива Ивайло Калушев и Николай Златков, които също обичайно са били в хижата. Кемперът, с който Калушев се придвижвал, липсвал от обичайното си място. Свидетелят предполага, че останалите автомобили може да са били паркирани по-ниско или в гаражите на хижата.
След като напуска района, Илиев среща патрул на Гранична полиция и съобщава за видяното. По тяхно указание подава сигнал на телефон 112 и провежда няколко разговора със службите до изясняване на юрисдикцията. По-късно се връща на мястото заедно с полицейските екипи и доброволно дава обтривки от ръцете си за наличие на барутни частици.
Допълнителни данни от журналистическо разследване
Журналистът от в. Сега Петьо Цеков също публикува във Facebook детайли от показанията на свидетел с прякор Диян Мексиканеца, който съвпада по описание с разказа на Илиев.
Според тези данни, ден преди инцидента свидетелят е забелязал група от около десет души с АТВ-та и скъпа екипировка в близко населено място. По-късно същата вечер Калушев му изпраща съобщение, описано като „прощално писмо“:
„Сбогом приятелю, ние много се уморихме и нямаме повече сили“
След получаването на съобщението телефоните на намиращите се в хижата са били изключени или извън обхват. На следващата сутрин и майката на Калушев подава сигнал за обезпокоително съобщение и липса на връзка.