След затварянето на Ормузкия проток цените на петрола по света рязко се повишиха, което предизвика различни реакции от правителствата на Балканите. Докато Сърбия, Хърватия и Гърция въведоха мерки за ограничаване на цените и намалиха акцизите, България избра друг подход – социални помощи за най-уязвимите, без директна намеса на пазара.
Какво направиха съседите
- Сърбия освободи 40 000 тона петрол от държавния резерв, намали акцизите с 20% и забрани износа на суров петрол до началото на април. Цената на дизела беше фиксирана на 1,80 евро за литър.
- Хърватия наложи двуседмичен таван на цените: дизелът до 1,55 евро, бензинът до 1,50 евро за литър.
- Гърция блокира маржовете на търговците при бензин, достигнал почти 2 евро за литър, а санкциите за спекула стигат до 5 милиона евро.
Българският модел
В България към момента бензинът се търгува между 1,24 и 1,29 евро за литър, дизелът – до 1,31 евро. Вместо директни ограничения, държавата осигури 25 милиона евро за целеви социални помощи, като всеки нуждаещ се ще получава 20 евро месечно за транспорт.
Енергийният експерт Иван Хиновски предупреждава, че спокойствието на пазара е временно:
„Държавата трябва да разсекрети цените в „Лукойл“, за да се види реалната производствена стойност,“ посочи той, подчертавайки нуждата от прозрачност и контрол върху веригата на доставки.
Международна реакция
Международната агенция по енергетика предприе исторически ход, освобождавайки 400 милиона барела петрол от стратегическите резерви на страните членки. Според анализатори това може да покрие нуждите за по-малко от месец при настоящия темп на дефицит, което означава, че ценовият натиск на Балканите може да се засили в следващите седмици.