На 30 март православната църква почита паметта на Свети Йоан Лествичник – един от най-почитаните християнски подвижници. Денят е свързан със смирение, молитва и спазване на редица традиции.
Според народните вярвания на този ден не се носят тъмни дрехи и се приготвят сладкиши. Вярва се също, че денят трябва да премине в молитва и спомен за починалите.
Животът на свети Йоан Лествичник
Не е напълно известно къде е роден великият подвижник. Предполага се, че произхожда от Сирия. Още на 17-годишна възраст, воден от силната си вяра, той се оттегля в Синайската планина, където приема монашество.
Там прекарва 19 години под духовното ръководство на мъдър старец. След неговата смърт се установява на уединено място, наречено Тола, също на Синайската планина.
Светецът посвещава живота си на молитва, пост и духовно усъвършенстване. Макар да обичал самотата, той често наставлявал хората, които идвали при него за съвет. Приел и ученик – Мойсей.
Чудото с ученика Мойсей
Според преданието веднъж Мойсей работел далеч от килията, докато Йоан се молел. След молитвата светият отец задрямал и чул глас:
„Ти спокойно спиш, а ученикът ти се намира в опасност!“
Йоан веднага започнал да се моли за него. Вечерта Мойсей се върнал и разказал какво се е случило:
„Едва не бях затиснат при падането на един голям камък – отговорил Мойсей. – Уморен от работа и от слънчевия пек, аз легнах да си почина на сянка до една надвиснала скала. Веднага ме събуди твоят глас, който ме викаше. Бързо станах и в същото време скалата падна.“
Йоан благодарил със сълзи на Бога, че е предпазил ученика му.
„Лествица“ – пътят към духовното съвършенство
Славата на духовната мъдрост на светеца достигнала до много монаси. Игуменът на манастира в Раит го помолил да напише наставления, които да служат като ръководство за духовен живот.
Така се появява известното му произведение „Лествица“, което описва духовното израстване на човека като изкачване по стълба към Бога.
В него свети Йоан обяснява, че молитвата е най-високото стъпало в духовния живот – истинско съединение между човека и Бога.
Според него човек трябва постоянно да се смирява и да се пази от гордост, гняв, завист и други грехове, които отдалечават душата от Бога.
Народни вярвания и забрани на този ден
Според народната традиция на този ден трябва да се избягват кавги, груби думи, клюки и завист. Не бива да се отказва помощ на нуждаещ се, нито да се говори лошо за покойниците.
Смята се също, че не трябва да се носят черни дрехи, за да се избегнат беди и неприятности. Препоръчва се хората да се въздържат и от тежък труд, както и от шиене или плетене.
Традицията със „стълбичките“
По стара традиция на този ден се пекат сладки с форма на стълба. Те символизират пътя на душата от земния свят към Божието царство.
Според вярванията броят на стъпалата трябва да съответства на броя на членовете в семейството. Смята се, че който изяде такава сладка „стълбичка“, ще бъде здрав през цялата година.
Често тези сладки се раздават и като милостиня на нуждаещите се.