Върховният касационен съд остави в сила присъдата на Апелативния съд в Пловдив, с която наказанието на Иван Дачев беше увеличено от 7 на 15 години лишаване от свобода за убийството на неговата 95-годишна баба. Делото пред апелативната инстанция е било образувано по протест на Окръжната прокуратура.
С решение от 29 април 2025 г. Пловдивският апелативен съд отмени първоначалната присъда на Окръжен съд – Пловдив, с която Дачев беше признат за виновен в причиняване на смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена телесна повреда. Апелативните магистрати приеха, че в периода 13–14 декември 2022 г. в Пловдив той умишлено е умъртвил Гена Кръстева, която се е намирала в безпомощно състояние. Пострадалата е починала на 16 декември 2022 г., а деянието е квалифицирано по чл. 116 от Наказателния кодекс, поради което е наложено наказание от 15 години лишаване от свобода.
Адвокатите на подсъдимия обжалваха присъдата пред ВКС с искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или алтернативно – за намаляване на наказанието, което според защитата е прекомерно завишено. Те твърдяха, че пострадалата не е била в безпомощно състояние.
Върховният касационен съд обаче прие, че 95-годишната жена е била частично парализирана и лежаща, което я е лишавало от възможността да се защитава ефективно. Магистратите подчертават, че подсъдимият е знаел за състоянието ѝ и за необходимостта тя да получава постоянна помощ.
Съдът отхвърля и доводите, че Дачев се е грижил за пострадалата и че между тях е имало добри отношения. По делото е установено, че той често е отсъствал, а за възрастната жена са се грижили нейната внучка и наета болногледачка. Налице са и данни за чести конфликти между подсъдимия и жертвата.
Според ВКС апелативният съд правилно е установил фактическата обстановка, авторството на деянието и причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия фатален резултат. Съдът приема, че липсва непредпазливост по отношение на смъртта, което изключва приложението на по-леката правна квалификация. Магистратите отбелязват, че при побой е налице активна агресия, която сама по себе си съдържа достатъчен мотив за извършване на престъплението.
Върховният касационен съд намира наложеното наказание за справедливо и съобразено с високата обществена опасност на деянието и дееца, поради което оставя присъдата в сила. Решението е окончателно.