Трифон Зарезан е един от най-древните и почитани български празници, който символично поставя началото на новата земеделска година. Денят е посветен на лозята, виното и мъжката сила, а народните вярвания са категорични – обредите не се пропускат, защото от тях зависи плодородието и късметът през цялата година.
Кога се чества Трифон Зарезан
В православния календар Свети Трифон се почита на 1 февруари, когато започват т.нар. Трифунци – тридневен цикъл, включващ още Сретение Господне и деня на свети Симеон. В народната традиция обаче празникът е по-популярен на 14 февруари, когато се отбелязва масово като Трифон Зарезан.
В различните краища на страната той е познат и като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой или Трифун Пияница, но навсякъде се свързва с лозята, виното и надеждата за берекет.
Мъжкият празник и ролята на жените
Трифон Зарезан е изцяло мъжки празник, в който ролите са строго определени. Още рано сутринта жената в дома омесва и изпича обреден хляб, често украсен с лозови мотиви. Приготвя се пиле или кокошка с ориз или булгур, а в бъклица се налива от най-хубавото домашно вино.
Всичко се подрежда в нова вълнена торба, която стопанинът носи със себе си към лозето. Жената го изпраща с благословия, но не го придружава извън края на селото – знак, че мъжете поемат грижата за реколтата.
Зарязването – сърцето на празника
В лозята се събират само мъжете лозари, за да извършат основния ритуал – зарязването. Всеки подрязва по няколко лозови пръчки, обикновено оставяйки две или три. Преди и след това се прекръства, полива лозата с вино и изрича благословии за здраве и плодородие.
На някои места лозята се поръсват и със светена вода, донесена от трифонденския водосвет, за да се предпази реколтата от болести и природни бедствия.
Общата трапеза и изборът на цар на лозята
След зарязването лозарите сядат на обща трапеза сред лозята, като храната се нарежда върху пешкири, поставени направо на земята. Освен обредната пита и пълнената кокошка, на масата има луканка, тутманик, омлет, печени орехи и задължително много вино.
В центъра се поставя китка от босилек с три лозови пръчки. Най-възрастният и уважаван лозар обявява избора на цар на лозята – обикновено заможен и почитан човек. Той се украсява с венци от лозови пръчки и бива повеждан из селото под звуците на гайди, тъпани и гъдулки.
Пред всяка къща домакинята изнася вино – първо отпива царят, след това черпи останалите, а остатъкът се плисва върху него с благословия за берекет и изобилие.
Хорото и поверията за годината
Хорото е неразделна част от празника – играе се още в лозята, по пътя към селото и завършва с Зарезанското хоро на мегдана. В народните вярвания се казва, че на Трифон Зарезан никой не бива да се прибира трезвен, защото това е лош знак за реколтата.
Вечерта се гадае по въглените в огнището, за да се разбере каква ще бъде годината и дали лозята ще дадат богата реколта.