Служебното правителство на премиера Андрей Гюров е одобрило превеждането на 17 284 000 евро към механизъм на НАТО за ускорено въоръжаване на Украйна. Средствата са предназначени за участие на България във фонд, който подпомага доставките на ключово американско военно оборудване за украинската армия.
Решението е взето на 27 март и идва в момент, когато държавата функционира с удължен бюджет за 2026 година. Финансирането се появява и броени дни преди подписването на 10-годишно споразумение за сигурност между България и Украйна, което предизвика сериозен политически спор в страната.
Финансирането е публикувано без официално съобщение
Документацията за решението е публикувана единствено в портала за обществени консултации към Министерския съвет. Темата не е била включена в официалния дневен ред на редовното заседание на кабинета два дни по-рано и за нея не е разпространено отделно прессъобщение.
Средствата са осигурени чрез преструктуриране на разходи в държавния бюджет, който в момента се изпълнява в удължителен режим.
Парите ще бъдат насочени към така наречения “Priority Ukraine Requirements List” (PURL) – съвместна програма на САЩ и НАТО, която ускорява доставките на критично важно военно оборудване. Сред системите, финансирани чрез механизма, са ракети за системите Patriot и HIMARS.
Според позиция на кабинета, цитирана от БТА, вноската на България:
„показва солидарност в тежки времена и засилва способностите на Алианса в отбранителната сфера“.
Българската сума представлява под 0,5% от общата цел на фонда, която е около 4 милиарда долара. Държави като Германия, Швеция и Норвегия вече са обявили пакети от приблизително 500 милиона долара всяка.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте наскоро заяви, че 75% от всички ракети, доставени на Украйна от миналото лято, са преминали именно през този механизъм.
Политически спор около 10-годишното споразумение
Финансовото решение съвпада с визитата на премиера Андрей Гюров в Киев на 30 март, където той подписа с президента Володимир Зеленски 10-годишно споразумение за сътрудничество в областта на сигурността.
Според независими експерти документът е бил подготвен още през октомври 2024 г., но подписването му се случва едва сега – в момент на силно политическо напрежение и предизборна обстановка.
Критики от опозицията и институциите
Подписването на споразумението и отпускането на средства предизвикаха остри реакции от различни политически сили и институции.
Вицепрезидентът Илияна Йотова коментира:
„Служебният кабинет подписа неадекватно споразумение“
Тя критикува липсата на прозрачност и на координация с президентската институция.
Представителят на БСП Крум Зарков също отправи остри критики:
„Договорът с Украйна е върховна безотговорност“
Според него служебното правителство е надхвърлило правомощията си, поемайки дългосрочен международен ангажимент.
От своя страна премиерът Андрей Гюров заяви, че документът представлява политически акт, който не изисква ратификация от Народното събрание.
Несигурност около финансирането на механизма
Междувременно около самия фонд на НАТО се появиха въпроси. Американското издание The Washington Post съобщи, че Пентагонът обмисля възможност да пренасочи около 750 милиона долара от същия механизъм към операции в Близкия изток.
Говорителят на Алианса Алисън Харт отрече информацията и заяви, че доставките на оръжие за Украйна продължават без промяна.
България се включва и в европейската програма SAFE
Паралелно с участието в механизма на НАТО България се включва и в европейската отбранителна програма SAFE.
Според анализатора Валерий Тодоров това може да даде възможност страната да развие производство на дронове за европейския пазар, като част от усилията на ЕС за увеличаване на военните разходи и достигане на целта от 5% от БВП за отбрана.