Парламентът окончателно сложи край на съществуването на Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Решението бележи сериозна промяна в начина, по който държавата ще се бори с корупцията и конфликта на интереси занапред.
След закриването на комисията правомощията ѝ ще бъдат разпределени между няколко институции. Контролът върху имуществото и проверките ще преминат към Сметна палата, а разследващите функции – към ГДБОП в структурата на Министерство на вътрешните работи. Архивите на комисията ще бъдат прехвърлени към ДАНС, а служителите ѝ ще бъдат преназначени.
Спорове и политически сблъсък в пленарната зала
По време на парламентарните дебати от Възраждане представиха серия от предложения, насочени към засилване на реалния контрол върху корупцията и конфликтите на интереси. Те настояха, че закриването на КПК не бива да води до отслабване на превенцията.
От БСП Наталия Киселова подчерта, че конфликтът на интереси и превенцията на корупцията не представляват престъпления по своята същност. Според нея създаването, а впоследствие и закриването на КПК, е резултат от концептуална грешка и липса на ясно разграничение между административния и наказателния подход.
От своя страна Лена Бориславова от ПП-ДБ отправи остра критика към управляващите. Тя заяви, че закриването на Антикорупционната комисия е мотивирано от страх от независимо правосъдие и цели ограничаване на институционалния контрол.
Остър отговор от ГЕРБ
Най-емоционалната реплика дойде от ГЕРБ. Георги Кръстев контрира опонентите си с думите:
„Лицемерието няма край, законопроектът сме го приели заедно. Вие говорите как тази комисия е бухалка, говорите за справедливост, а точно вие организирахте ареста на Борисов. Това ли ви е правосъдието, срамота“
С закриването на КПК започва нов етап в антикорупционната политика на страната. Остава отворен въпросът дали разпределянето на функциите между различни институции ще доведе до по-ефективен контрол, или ще разпилее отговорността между няколко звена без ясен център на тежестта.