Иран разполага с арсенал от балистични ракети със среден обсег, които според военни анализатори могат да достигнат части от Югоизточна Европа при определени условия. Темата придоби актуалност на фона на ескалацията в Близкия изток и дискусиите за възможните сценарии.
Кои са ракетите с най-голям обсег
Сред най-далекобойните ирански системи се посочват „Хорамшахр“, „Седжил“, „Гадр“ и „Емад“, съобщава Defense Express, цитиран от български медии.
„Хорамшахр“ – деклариран обсег до 2000 км при бойна глава от около 1800 кг. При по-лека бойна глава обсегът теоретично може да достигне 3000 км.
„Емад“, „Гадр“ и „Седжил“ – обсег между 1700 и 2000 км при бойна глава от 750–850 кг.
Военни анализатори отбелязват, че при изстрелване от северозападен Иран някои ракети със среден обсег биха могли да достигнат Гърция, България и Румъния. При максимален обсег от около 3000 км – при определени технически параметри – теоретично е възможно достигане до части от Централна Европа.
Противоракетна отбрана в региона
За прихващане на балистични ракети в Европа е разположена системата Aegis Ashore в румънската база Девеселу, оборудвана с ракети SM-3. Освен това в Средиземно море оперират разрушители клас Arleigh Burke.
Германия от своя страна придоби израелската система Arrow 3, която достигна предварителна оперативна готовност в края на 2025 г.
Използване на дронове
Иран използва активно безпилотни системи като Shahed-136, чийто обсег се оценява на около 2500 км. Дроновете се разглеждат като допълващ инструмент към балистичните ракети при удари на дълги разстояния.
Според публикувани данни Техеран е използвал стотици ракети и дронове при операции в региона през последните години, включително срещу военни и инфраструктурни цели.
Позицията на българските власти
Президентът Илияна Йотова заяви след среща за оценка на рисковете пред националната сигурност, че няма непосредствена опасност за България.
„Няма опасност пред националната ни сигурност. Следим обстановката под лупа“, посочи тя, като подчерта, че основен приоритет е евакуацията на българските граждани от засегнатите райони при отваряне на въздушното пространство.
По думите ѝ държавите в ЕС, включително Кипър, разчитат на механизмите на НАТО.
Анализ: реален риск или теоретичен сценарий?
Международният анализатор проф. Владимир Чуков коментира, че географската отдалеченост на България намалява риска от директни удари и че по-вероятният сценарий за Европа е свързан с регионална ескалация и кибер или хибридни заплахи.
Експертите подчертават, че при подобни конфликти често се наблюдава демонстрация на военни способности, но реалната употреба зависи от политически решения и международна реакция.