Решението беше обявено днес от Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО в Делхи, който обсъжда кандидатурите за вписване в списъка на Нематериалното културно наследство на организацията.
За първи път национална кухня на цяла страна е вписана в този списък. Досега включените елементи бяха отделни кулинарни традиции или конкретни рецепти.
Комитетът мотивира решението си с аргумента, че италианската кухня представлява културно и социално съчетание на кулинарните традиции и начин за грижа за себе си и за другите. „Тя е израз на любовта и на преоткриването на културните корени. Тя предлага на общностите възможност да дадат израз на своята история и да я споделят с останалите“, се казва в мотивировката.
Италианската кухня участваше в надпреварата с още 60 кандидата от 56 страни по света. Решението тя да бъде включена в списъка на ЮНЕСКО беше посрещнато с дълги аплодисменти в залата, в която заседаваше Комитетът.
„Кухнята и кулинарията е обща дейност, която подчертава близостта с храната, уважението към съставките и споделените моменти около масата“, се посочва в изявление на ЮНЕСКО.
Италианската кухня се базира на рецепти без разхищаване на продукти, а вкусовете и уменията се предават от поколение на поколение. Тя е средство за свързване със семейството и общността, било то у дома, в училище или чрез фестивали, церемонии и социални събирания.
В процеса са въвлечени хора от всички възрасти, като често бабите и дядовците учат внуците на традиционни ястия. Знанията и уменията се предават неформално в семействата и формално в училищата и университетите.
Освен като готвене, практикуващите италианската кухня разглеждат този елемент като начин да се грижат за себе си и за другите, да изразяват любов и да преоткриват културните си корени. Елементът дава на общностите възможност да споделят своята история и да описват света около себе си, като същевременно съхранява специфични културни изрази, като език и жестове.
„Така тази практика насърчава социалното включване, спомага за благополучието и предлага канал за учене през целия живот и между поколенията. Тя укрепва връзките, насърчава споделянето и подпомага чувството за принадлежност“, се казва в мотивировката на Комитета на ЮНЕСКО.